Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2023 16:46 - Кои са българите воювали в редовете на съветската армия
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 1756 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.06.2023 16:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 БЪЛГАРИ, ВОЮВАЛИ В РЕДОВЕТЕ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ
Най-многобройната група българи, участвали във Втората световна война в армиите на други народи против хитлерофашизма, са българите в съветската армия и партизанското движение в Съветския съюз.   За СССР Втората световна война беше най-голямото изпитание не само за съветските народи, но и за българите, живеещи в Съветския Съюз. Те са две основни групи: едната, постоянно живеещи там, емигрирали по време на турското робство или останали още от прабългарско време. Те участват във войната както всички съветски граждани и преживяват трагедията на съветските народи. Другата група са. временно живеещи в СССР, икономически и политически емигранти, учащи и други. Когато на 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия вероломно напада Съветския съюз и за съветските народи започва Втората световна война, почти всички българи доброволно се явяват във военните комитети и се включват в армията за защита на съветската страна. Във войната участват и всички българи офицери в съветската армия. Много от тях извървяват пътищата на войната от Москва до Берлин. Други отдават своя живот, геройски изпълнявайки дълга си към човечеството. Тези хора са твърде много, за разлика от участвалите в антифашистката война в другите страни, но се знаят имената на малцина. Въпросът не е изследван, въпреки че изминалите години са позволявали това. Вярно е, че задачата никак не е лесна. Труден е достъпът до архивите и цялата документация на Втората световна война. Невъзможно е да се прегледат списъците на участниците във войната. Освен това почти всички българи политемигранти са имали нови имена и не всички са известни, за да се търсят. Във войната участват и децата на българските емигранти. Има семейства, които са изчезнали, загинали на фронта, откарани в концлагери и т.н. и никой не ги знае.   Изключително трудно е това да се направи за българите, които постоянно живеят в бившия Съветски съюз.   Причините са обективни и все пак нашето национално достойнство и самочувствие, необходимостта от определяне по-пълно приносът на българският народ за разгрома на хитлерофашизма във Втората световна война изисква това да се направи. Известно е, че войната е сложно обществено-политическо явление, което подчинява на себе си политиката, икономиката, дипломацията, идеологията. Непосредствено или опосредствано в нея участва цялото население. В този аспект се проявява и участието на българите. Те се срещат непосредствено на бойната линия в редовете на Червената армия, те са в партизанските съединения в тила на врага, те са разузнавачи, те участват в подготовката на кадри за фронта, те са във военната промишленост, в медицинските отряди. Те вземат участие в организирането ив бойната дейност на партизанските части в България и в други европейски страни, разстройват дълбокия тил на противника, задържат негови войскови части далеч от фронтовете на Втората световна война.   Ще започна със загиналите.   В прославената дивизия на генерал Панфилов край Москва загива Георги Атанасов Янчев. Двамата братя Огнян и Кремен Найденови участват в бойните действия от 26 юни 1941 г. Воюват под Борисов, Орша, Смоленск, Харков и в отбраната на Москва. На 23 октомври 1941 г. Огнян загива. Като студент Жорж Пашов постъпва доброволец в Червената армия, заминава на фронта и загива в бой с хитлеристите под Смоленск. Лейтенант Камен Цанов, художник с голямо бъдеще, е доброволец още в първите дни на войната и загива на Калининския фронт. Там загива и старши сержант Слави Тимарев. В бой с хитлеристите в защита на Москва загива летецът Илия Георгиев. Със започването на войната доброволно на фронта в защита на Москва заминава 19 годишният Асен Драганов. Малко по-късно е изпратен в дълбокия тил на врага. За бойни заслуги е награден с орден „Червена Звезда“. На 7 ноември 1943 г. в ожесточен бой с хитлеристите Асен загива.
image
Братска могила в Тверска област със скулптурно изображение на Камен Цанов.
image
Надгробната плоча на Камен Цанов
В края на 1941 г. на фронта като началник щаб на дивизия загива полковникът от Червената армия, българинът Лазар Иванов Попстефанов. От декември 1928 г. до май 1932 г. учи във ВА „Фрунзе“.   В Ленинград полковник-инженер Живко Кръчмарски, известен под името Георги Иванович Дубов, получава специална задача да оглави разузнаването в първи партизански отряд край Ленинград. Задачата с изпълнена и след месец и половина той се завръща с ценни сведения за противника, които предава на командването и остава като инженер във военен завод в обсадения град. Тук на своя боен пост, на 7 февруари 1942 г. загива. От август 1941 г. на Ленинградския фронт воюва като зам. командир на батальон Борис Петров Бараков, който през януари 1944 г. загива. На 9 май 1942 г. в Ленинград загива полковник доцент Тодор Луканов, който работи като военен хирург. При отбраната на Ленинград през март 1943 г. Илия Ботев Стойчев загива, воювайки като началник на топографското отделение на 22-а армия. В Сталинградската битка загива майор Димитър Иванов Бутански, командир на артилерийски дивизион. Подполковник Иван Атанасов Стоянов загива като командир на танков полк през 1945 г. в Източна Прусия. Войната заварва Илия Георгиев Пунарджиев курсант във Военновъздушното училище в г. Чернигов. След завършване на училището е на фронта като летец. Загива в началото на 1945 г. Владимир Тодоров Минков завършва Военнотехническа академия и работи в Научноизследователски институт на Червената армия. Умира през декември 1943 г. Капитан Димитър Стойчев, лейтенант Благой Касабов, старшина Иличов, ст. сержант Боян Банков загиват в защитата на Сталинград.   При отбраната на Одеса като политкомисар на батальон се сражава Стоян Купенов. Тук е ранен тежко. След излизане от болницата отново е на фронта и в боевете край Ростов на Дон загива. Тодор Иванов Карагочев, политкомисар на полк, е убит в Донбас. Георги Кацаров загива в боевете при Вязма, а Янко Маслинков – след пробиване на блокадата на Ленинград. Андрей Няголов пада убит в боевете за Керченския полуостров.
image
Паметна плоча на Лили Карастоянова в Брянска област.
Като специален кореспондент на в. „Комсомолска правда“ в партизанското съединение на два пъти Героя на Съветския съюз Фьодоров, на 25 години с оръжие в ръка загива Лили Карастоянова.   Във Великата отечествена война загива и майор Карло Шабански. Завършил блестящо Първо Московско артилерийско училище, той с произведен лейтенант месец и половина преди вероломното нападение на хитлеристите над СССР. От първия ден на войната с на фронта. В тежките боеве за Москва участва като командир на батарея. Тук за пръв път е ранен. След оздравяването е на Брянския фронт. Участва в героичната защита на Сталинград. В самия Сталинград капитан Шабански командва артилерийски дивизион. Ранен е за втори път. Без да дочака оздравяване, напуска санитарната част и се завръща в дивизиона. Заедно с него в победен марш изминава целия Донбас, форсира Днепър, взема участие в освобождението на Киев и Житомир. През 1944 г. в състава на Първи украински фронт гвардейски майор Шабански е началник на артилерията на 350-а гвардейска Житомирска дивизия и участва във форсирането на р. Висла, където е убит. Той преминава по фронтовите пътища от Москва и Сталинград до полския град Сандомир. Майор Карло Шабански е голям патриот. В писмо до свой приятел в България от 11 май 1941 г. той пише: „През лятото ще бъда в Крим на Черно море или на Кавказките планини и от върховете на тия планини ще източвам шия дано видя Българското крайбрежие и покривите на Варненските къщи.“ А на 12 май 1944 г. в писмо от фронта до баща си е написал: „Българският народ заради мен няма да се черви.“ Каква изключителна сила и какъв висок патриотизъм!   Георги Иванов Караджов – Рильски в началото на месец юли 1941 г. постъпва в Московското народно опълчение и отива на фронта. На 5 октомври с.г. е тежко ранен и евакуиран в тила. След оздравяване отново се връща на фронта и в един от ожесточените боеве през 1942 г. загива като герой.   Геройски загинали българи на фронта във Великата отечествена война на Съветския съюз има още много.

 

Откъс от книгата „България във втората световна война“ – Марин Калонкин.

Поклон и вечна слава!
image
Карло Шабански
image
Лазар Иванов Попстефанов
image
Асен Драганов
image
Живко Кръчмарски, известен под името Георги Иванович Дубов
 
Георги Иванов Караджов – Рильски
image
Камен Цанов
 
Лили Карастоянова

„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански

  
Голяма част от българите, участвали във войната, извървяват фронтовите пътища до победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм. Те са много и не може да се напише за всички. Ще посоча само част от тях, опитвайки се да ги систематизирам като работещи в щабовете, командири, политработници, участвали в подготовката на офицерски кадри за Червената армия, работили във военната промишленост на СССР, партизани действали дълбоко в тила на противника.   Михаил Антонов – полковник, дългогодишен секретар на Народния комисар на отбраната на СССР маршал Ворошилов. В годините на Великата отечествена война е назначен за заместник-началник на Главното автомобилно управление на Червената армия и умело съдейства за високата боеспособност на мотомеханизираните части на Червената армия на фронта. Автомобилният транспорт е основното транспортно средство на фронта, а и на подстъпите към фронта. Съветските автомобили преминаха от Москва до Берлин. За времето от 1 юли 1941 г. до юли 1945 г. съветската промишленост произвежда 205 хил. автомобили и влекачи, по 51 хил. годишно. На фронта обаче участват повече – тези, които са произведени преди войната, трофейни и други. Горивосмазочните материали, изразходвани за автомобилите на фронта, са огромно количество. И с всичко това в трудните години на войната се занимава Михаил Антонов.   Петър Василев Коларов – лекар, участва във Великата отечествена война на Съветския съюз като началник на Санитарното управление на Транспортната авиация на СССР. Той организира в трудните условия на войната медицинското осигуряване на огромния личен състав на транспортната авиация и съдейства за неговата готовност да изпълнява изключително отговорните задачи по превозването на хора, боеприпаси, материална част и други. Син е на Васил Коларов.   Христо Янакиев Балиев – лекар, началник на медицинската служба на противовъздушната отбрана на Москва. Нейният многоброен личен състав геройски отразява пристъпите на вражеската авиация. Известно е, че за два месеца бойната авиация на фронта и противовъздушната отбрана на столицата извършват 51 хил. полета и 23 тарана. Организатор на медицинското осигуряване на целия този огромен състав е българинът Христо Балиев.   В системата на големите войскови щабове на Великата отечествена война на Съветския съюз изпълнява отговорни задачи полковник Дяко Матеев Дяков. Той участва във войната от първия до последния й ден. От месец септември 1941 г. му е възложено, заедно с полка, който командва, да осигурява свръзката на фронта с Върховното главно командване. Най напред е командир на свързочен полк на щаба на Западния фронт. Воюва под Москва и осигурява свръзката на командващия тогава генерал-полковник Конев с Върховното главнокомандване. На 1 октомври 1941 г. войските на Западния и резервния фронт се обединяват в Западен фронт. Тук полк. Дяков осигурява свръзката на армейския генерал Г. Жуков също с Върховното главнокомандване. От началото на 1944 г. е командир на свързочен полк към щаба на 1-ви украински фронт с командващ армейски генерал Ватутин, а в края на август с.г. е изпратен в щаба на 3-и украйнски фронт. Заедно с маршал Бирюзов пристига в София на 12 септември 1944 г. Тук с назначен за началник на Софийската свързочна зона и зам. началник на свързочната зона за цяла България, длъжност, непосредствено подчинена на щаба на фронта.   По време на Великата отечествена война на Съветския съюз с особена задача е удостоен полк. Петър Павлов Панчевски. При започване на войната той е началник на инженерните войски на Сибирския Военен окръг. Оттам веднага заминава за Москва в щаба на формиращата се 24-а армия. Командва инженерните войски на 5-а армия и в същото време е зам. командващ армията, командващ е генерал лейтенант Леонид Говоров (по-късно маршал на Съветския съюз). През май 1942 г. съветското командване му гласува още по-голямо доверие, като го назначава командир на група специални инженерни батальони за големи оперативни заграждения. В началото на юни 1943 г. той е вече командир на 12-а щурмова инженерно-сапьорна бригада на Резерва на Върховното главнокомандване (РВГК). Такъв остава до деня на победата. През септември 1944 г. заедно с бригадата преминава през България. На 21 април 1945 г. му е присвоено званието „генерал-майор“ от инженерните войски на СССР. Изключителен подвиг извършва бригадата при построяване на мост през Сиваш през ноевмри 1943 г. Извършено е нещо, което е считано от специалистите за невъзможно. За тази блестяща операция полковник Панчевски е награден с орден „Александър Невски“. За изпълнение на подобни сложни задачи цялата бригада е награждавана четири пъти с ордени. 18 пъти бригадата получава поздравления от Върховното главно командуване и 18 пъти Москва салютира победните й действия. Бригадата щурмува Зопорожие и Мелитопол. Воюва и в Крим. Участва в ликвидирането на румъно-немските войски в знаменития Яшко-Кишиневски „котел“. След това бригадата преминава р. Дунав, зад която е родината на полковник Панчевски България, напусната от него преди 20 години. По-нататък тя води бой за освобождението на столицата на Югославия, воюва в Унгария на Балатон и в Будапеща. Четиригодишният тежък фронтови път на генерал-майор П. Панчевски завършва с превземането на Виена. Награден е с ордена „Червено знаме“, орден „Кутузов“ II степен, орден „Богдан Хмелницки“ II степен, орден „Александър Невски“, орден „Отечествена война“ II степен, орден „Червена звезда“ и 4-и медала: „За отбраната на Москва“, „За победата“, „За завземането на Будапеща“ и „За завземане на Виена“.   Янко Митев Иванов (Симеонов Андрей Николаевич), полковник от Съветската армия участва от първия до последния ден на Великата отечествена война, като командир на 166-и армейски запасен стрелкови полк, 581-и стрелкови полк от 151-а стр. дивизия, 867-и стрелкови полк от 271-а стрелкова дивизия, старши преподавател е в курсовете за младши офицерски кадри в IV Украински полк, заместник командир на 305-а стрелкова дивизия от 38-а армия, а по късно и на 373-а стрелкова дивизия. Това е едно голямо признание и доверие към българина Янко Митев. В боевата характеристика, дадена му като командир на 581-и стр. полк е записано: ,,… Във време на бойните действия проявяване смелост, решителност, упоритост. Умело ръководи полка в сложните условия на боя.“ А в атестацията като заместник командир на 305-а стрелкова дивизия пише: „За кратко време се показа инициативен офицер, енергичен и смел в боя. Приема обосновани и правилни решения.“ За всичко това е многократно награждаван.   Щерю Атанасов при нахлуването на хитлеристите в Съветския съюз е в района на гр. Измайл на р. Дунав, изпълнявайки разузнавателни задачи. Веднага сформира партизански отряд (един от първите партизански отряди). След това заминава за Одеса и участва в отбранителните боеве. Към средата на м. юли 1941 г. е извикан в Москва, където му се поставя задача да организира подготовката и прехвърлянето на емигранти от различните страни за работа в тила на фашистката армия в Германия, Италия, Унгария, Румъния и Финландия. През септември 1943 г. с група български политемигранти се приземява при югославските партизани със задача да остане като представител на българските партизани във Върховния щаб на Югославската народоосвободителна армия. Там освен участието в бойните действия, съдейства за създаване на български войнишки партизански части от войници, преминали на страната на югославските партизани. Впоследствие участва в Отечествената война на България като помощник-командир на Първа българска армия.   Великата отечествена война заварва Иван Винаров в Москва като преподавател във Военната академия „М.В. Фрунзе“. Възложена му е отговорна задача да сформира интернационален полк за защита на Москва. Полковник Винаров формира бригада с особено назначение, на която се възлага изпълнението на операции от специален характер и организиране на партизанска борба в тила на врага. Много от членовете на бригадата са изпратени в тила на противника. Ежедневно от там се получават съобщения за разрушаване на мостове, на ж.п. възли, на вражеска техника, унищожаване на личен състав на противника, създаване на нови партизански отряди. В редовете на бригадата се раждат и възпитават истински герои. Оттук се изпращат за нелегална работа в своите страни редица бойци.   В интернациолания полк е и Христо Боев Петашев. Той участва в боевете за защита на Москва. Участва и в подготовката на групата българи, изпратени за нелегална работа в България. През февруари 1942 г. е демобилизиран и работи като отговорен редактор в издателството на чужди езици в Москва, където се подготвят материали за военни нужди.   Наши сънародници защитават Москва и участват в прокарване „Пътя на живота“ по Ладожкото езеро. Оказват помощ на блокирания Ленинград. Един от тях е Павел Илиев Дечев. Той започва войната от танкодрума край град Лвов. Двадесетгодишният лейтенант обучава войниците като механик-водачи на тежките „КВ“ за фронта. В първите дни на октомври 1941 г. Е в състава на 127-и отделен танков батальон и участва в битката за Москва. Тук неговият танк е запален от немски снаряд и Павел получава първото си тежко раняване – обгорен е в танка. През февруари 1942 г. Павел е на Ленинградския фронт. Тук е командир на транспортен батальон, който пренася по леда на Ладожкото езеро храна за гладуващите ленинградчани и евакуира от обсадения град деца и жени. По шестте снежни трасета на „Пътя на живота“ преминават бойците на Павел. След Ладога Павел получава назначение в 9-а танкова бригада, която води бойни действия за разкъсване обръча на блокадата. Така Павел воюва на Волжския фронт, Ленинградския, Втори Прибалтийски, на Донския, в боевете за Донбас, Запорожието, Днепропетровск и Кировград. Участва в боевете за превземането на Варшава. От резерва в гр. Тула е изпратен на Далекоизточния фронт в гр. Хабаровск. Тук преживява радостта от капитулацията на Япония и края на Втората световна война. От началото на войната до първия час на мира в Кьонингсберг са изминали 1418 дни и нощи. Цялото това време, като изключим само ония три-четири месеца на лечение във военните болници след трите си ранявания, Павел е прекарал на фронта.   Атанас Михайлов участва във Великата отечествена война на Съветския съюз като заместник командир на полк и в органите на НКВД за ликвидиране на диверсионни групи в тила.   Юлий Димитров Бехнев през юли 1941 г. като доброволец защитава Москва. Бил е зам. командир на рота. Участва в боевете при Смоленск, Вязма и на други места. След това е лектор в Политическото управление на Западния фронт, а по-късно – в политическото управление на Ш белоруски и Ш украински фронт.   Август Христов Кабакчиев, авиоинженер, е завършил Военновъздушната академия „Жуковски“. В началото на войната работи в един от най-големите самолетостроителни заводи в Москва и Казан. През юли 1942 г. започва неговият фронтови път. Назначен е в щаба на новосформираната 274-а изтребително-авиационна дивизия като инженер по ремонта на самолетите. Дивизията е включена в състава на Калининския фронт. Още в началото на бойните действия на дивизията е награден с медал „За бойна заслуга“. След това воюва в състава на I-и гвардейски изтребителен авиокорпус на Брянския фронт. От есента на 1943 г. е заместник командир по инженерно-авиационната служба на 64-и Гвардейски изтребителен авиополк в 1-и Прибалтийски фронт. От юни 1944 г. Е в състава на 3-и Белоруски фронт. Награден е с ордените „Червена звезда“, „Отечествена война“ и др. По време на боевете за освобождение на гр. Рига, на 14 септември 1944 г., е изпратен в разпореждане на щаба на 3-и украински фронт в България.   Полина Антонова Недялкова е една от първите жени, завършили Военната академия за моторизация и механизация на Червената армия. Какво ли е изпитвала младата жена в униформа на съветски офицер на 21 юни 1941 г., когато като помощник-дежурен в Бронетанковото управление и Управлението на противовъздушната отбрана в Министерството на отбраната на Съветския съюз, получава известието за нападение на хитлеристка Германия в СССР и започва да извиква офицерите от домовете им. Така започва за нея Великата отечествена война. Фронтовите пътища я водят през Румъния, Унгария, Австрия, Чехословакия към Берлин. Многократно е награждавана със съветски ордени и медали. През 1948 г. се демобилизира от Съветската армия и се завръща в България. Заема различни ръководни длъжности в Българската народна армия. Тя е първата жена генерал в нашата армия.   Александър Александров Карастоянов, завършва през м. Април 1941 г. Тамбовското военно-кавалерйско училище и е изпратен като лейтенант в 63-и кавалерийски полк. Участва в първите бойни действия още на 22 юни 1941 г. Сражава се в обкръжение. От края на ноември 1942 г. в състава на 97-а дивизия воюва в Сталинград, участва в цялата Сталинградска епопея. От м. март 1943 г. е помощник-началник на оперативен отдел в 64-и гвардейски кавалерийски корпус. До края на войната се сражава в различни райони и страни. През юли 1944 г. влиза в Полша, след това воюва в Румъния и Унгария. Награден е със съветски ордени и медали.   Никола Христов Коджейков, слушател във Военната академия за моторизация и механизация на РККА (Работническо-селска червена армия). Със започване на Великата отечествена война преждевременно получава звание „военен техник-първи ранг“ и е назначен за заместник-командир по техническата част на батальон на Западния фронт, където воюва за защита на Москва. След това се сражава на Калининския фронт. През март 1943 г. е назначен за помощник командир по техническата част на артилерийски полк на Брянския фронт. Участва в боевете на Курската дъга. Бойните му заслуги са отличени с много съветски ордени и медали.   Душко Кондов по време на Великата отечествена война е инженер на гвардейския полк от щурмовата авиация. За проявен героизъм в боя за освобождаването на Ржев полкът получава званието „гвардейски“. Воюва в участъка Воронеж-Калач и в преследването на противника в Донбас. В края на войната е старши инженер по ремонта на самолетите на летище Внуково – Москва. Награден е с орден „Червено знаме“ и медал „За победата“.
Емил Степан Шахбазян. Завършил е Ленинградското висше военноморско училище. Участва във войната с белофините, в освобождението на Бесарабия и Съветска Буковина. Великата отечествена война го заварва като военноморски офицер в разузнавателния отдел на Черноморския флот и през цялата война работи като разузнавач. След превземането на гр. Херсон е оставен за преподавател в Херсонското военноморско училище.   Карло Христов Винаров завършва 2-а Специална артилерийска школа в Москва и 1-о Киевско артилерийско военно училище. Участва в тежките боеве за Орел, Белгород, Минск, Брянск. В боя за освобождението на гр. Кроми гвардейският лейтенант Винаров в качеството си на наблюдател-коригировчик се намира на предния край, под ожесточения огън на противника и хладнокръвно направлява огъня на батареята. Тук е тежко ранен и за дълго излиза от строя. Награден е със съветски медали.   Добрин Димитров Димитров през месец юли 1941 г. завършва гимназия в гр. Котовск – Украйна и заминава доброволно на фронта. В началото на 1942 г. се подготвя за работа в тила на противника, през април с.г. е прехвърлен в района на Витебск, а след това и в други райони на Беларус. През 1943 г. с изпратен да се учи за летец, през ноември 1944 г. завършва Тамбовското училище като мл. Лейтенант летец-щурмовак.   Петко Генчев Кацаров, доброволец в съветската армия от първия ден на Великата отечествена война. Включен е в състава на войските на НКВД. Участва в боевете за Москва. На 7 ноември 1941 г. е на Червения площад в Москва и участва в историческия парад. След парада заминава заедно с частта си за фронта и се включва в бойните действия. От началото на 1943 г. е в специална школа, където се подготвя за действия в дълбокия тил на противника. През м. юни 1944 г.е изпратен с боен самолет в разположение на югославските партизани. Там става политкомисар на войнишки интернационален партизански батальон и продължава да воюва срещу хитлеристите до края на войната.   Бранимир Иванов Орманов със започване на Великата отечествена война е назначен за помощник-командир на учебен кораб, на който плава до декември 1942 г., когато го изпращат на курс за усъвършенстване в Самарканд. През 1943 г. е шурман в Тихоокеанския флот, а през 1944 г. е преподавател във Висшето военноморско училище „Фрунзе“ в гр. Ленинград.   Стефан Петров Палазов (Степан Петрович Палазов), когато започва Великата отечествена война, е старши преподавател в катедра „Аеродинамика“ на Московския държавен университет. Участва в отбраната на Москва, но главното си внимание насочва към довършване на своето изобретение – товарен парашут, което има стратегическо предназначение. Изобретението е изпробвано и до края на 1941 г. влиза в експлоатация. Парашутът е използван през цялата война.   Алберт Николов. През 1941 и 1942 г. зенитките на лейтенанта защитават небето на Севастопол и Москва. След това като началник щаб на полк той участва в противовъздушната отбрана на важните северни пристанища Беломорск, Архангелск и други. На Черно и на Бяло море доблестно изпълнява своя войнски дълг.   Георги Трифонов Ямаков – войната го заварва в Одеса, където пристига от Москва на младежки лагер за дружинни ръководители. В началото постъпва като доброволец в съветската армия. Понеже няма навършени 17 години, го изпращат в обоза, след това се сражава като боец в състава на Одеската зенитна артилерийска бригада. В края на септември е изпратен като преден наблюдател на противотанкова батарея. Там е леко ранен два пъти, третия път е ранен тежко и се лекува в Новосибирск. През ноември е вече в трета специална артилерийска школа, която завършва за 8 месеца и на 18 години е младши лейтенант. А през есента на 1942 г. е записан в Московския артилерийски факултет „Бауман“, който завършва след войната като лейтенант от запаса, артилерийски инженер.

Откъс от книгата „България във втората световна война“ – Марин Калонкин.

image Поклон и вечна слава!
image
Петър Павлов Панчевски
image
Петър Василев Коларов
 
Щерю Атанасов и Димо Дичев
image
Иван Винаров
image
Полина Антонова Недялкова
image
Добрин Димитров Димитров
 
image
Август Христов Кабакчиев
image
Бранимир Иванов Орманов

„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански

 
image
Медал Цвятко Радойнов.

Значителен принос за разгрома на врага имат смелите съветски партизани, действували в тила на противника.

  Вера Тодорова Павлова през 1941 и 1942 г. се сражава под Москва в състава на Доброволческата бригада с особено предназначение. През 1943 г. е изпратена в дълбокия тил в партизански отряд в района на Ровно. Командир на отряда е два пъти Героят на СССР Д. Медведев. В отряда Вера е началник на санитарната служба, но участва непосредствено и в бойните операции на партизаните. След изпълнение на задачата отрядът е отзован в Москва. Вера обаче остава в друг по-малък отряд и отива в дълбокия тил на разузнаване. Пътят на отряда в тила на противника преминава през Украйна, Галиция, Бесарабия, Молдова, Карпатите и от гр. Черновци по унгарската река Тиса. Движат се по азимут, нощем, по непристъпни и снежни височини. След завръщането си дълго се лекува. Наградена е с орден „Червена звезда“ и медалите „Партизанин в Отечествената война“ I и II степен, „За отбраната на Москва“ и „За победа над Германия“. Дъщеря е на акад. Тодор Павлов.   Вихра Атанасова със започване на Великата отечествена война завършва училище за медицински сестри и доброволно отива в действащата армия. На фронта е на първите позиции, участва лично с оръжие в ръка в бойните действия, ходи на разузнаване в тила на противника. Бойният ? път преминава през Смоленск, Брянските гори, отбраната на Москва.   Апостол Иванов Костов е на работа в завод „Росселмаш“ в Ростов на Дон. След евакуирането на завода през 1942 г. постъпва като доброволец в Червената армия. Участва в десанта на Керченския пролив и в ожесточените боеве за осигуряване на плацдарм на кримския бряг. Там е ранен. Награден е със съветски ордени и медали.   Огромни са заслугите за победата във Великата отечествена война и на онези, които подготвяха кадри за фронта и за съветската армия. Общо през годините на войната са подготвени над един милион и шестстотин хиляди офицери. Определен дял за това имат и българи.   Захари Симеонов Захариев (Вълкан Горанов), Герой на Съветски съюз от 1936 година. До войната е началник на Въздушното училище в гр. Тамбов, а от 1940 г. – началник по бойната подготовка и началник на учебните заведения на Съветския граждански въздушен флот. Със започване на Великата отечествена война изявява желание да замине на фронта, но не му разрешават, като му възлагат да подготвя нови летци за нуждите на съветската армия. В разположение на Управлението има 50 учебни ескадрили и 14 учебно-тренировъчни отряди по цялата територия на СССР, които той ръководи. За периода 1940-1944 г. учебните заведения, командвани от 3. Захариев, подготвят повече от 20 000 летци, които вземат активно участие във войната. Част от тях стават Герои на Съветския съюз.   Борис Радев Ганев през 1941-1943 г. е началник на курсовете за висша летателна подготовка в гр. Минерални води, Кавказ и в гр. Ташкент. През 1943 и 1944 г. изпълнява длъжността инспектор по авиационната служба в пет средноазиатски републики на СССР.   Иван Михайлов по време на Великата отечествена война е в артилерийското военнотехническо училище в гр. Тамбов. Работи като началник на катедра и след това началник на учебния отдел. Организира подготовката на артилерийски офицерски кадри за фронта. След разгрома на немците при Сталинград от февруари до април 1943 г. е в частите на Северозападния фронт за проверка състоянието на стрелковото и артилерийско оръжие. Награден е с много съветски ордени и медали.   ?Кирил Александров Кирилов, по време на Великата отечествена война е командир на ескадрила за подготовка на летци за нуждите на фронта, която е дислоцирана в Карасук – Алтайски край. Така работи за осигуряване на фронта. Награден е със съветски ордени и медали.   Атанас Емануилов Атанасов до септември 1942 г. е член на военния съвет на Северокавказкия фронт и командва авиацията, а след това е командир на отделен учебен авиационен отряд в Краснодар и подготвя летци за нуждите на фронта.   Григор Филипов Попов по време на Великата отечествена война е на стопанска работа като директор на завод най-напред в Ленинград, а след това в Южен Казахстан, в Одеска област и в Измайлски район.   Витомир Петков Напетов през април 1941 г. завършва Военната академия за моторизация и механизация на Червената армия и работи в ремонтна база в Москва. От октомври 1941 г. до май 1942 г. е офицер в танковите части в дълбокия тил. По здравословни причини през април 1943 г. е уволнен и работи до края на войната като инженер-конструктор и технолог в Първия завод за съчмени лагери.   Димитър Добрев Димитров през цялата Велика отечествена война на Съветския съюз работи като военен инженер във военен завод за нуждите на фронта.   Тодор Атанасов Струмски по време на войната е офицер началник на авиоработилница най-напред в гр. Ташкент, а след това в Сталинабад – Душанбе. Работилницата работи за нуждите на фронта.   Борис Живков Генчев през цялата Велика отечествена война е началник на Експерименталния завод към Научноизследователски институт. Заводът произвежда части за снарядите на „Катюшите“. Генчев е със звание инженер-полковник от съветската армия.   Димитър Стоянов Константинов работи като старши военен представител в завод. От октомври 1941 г., когато заводът се евакуира, той е назначен за началник на техническата авиоработилница на Луганското военнотехническо училище.   Йордан Тодоров Ялъмов по време на Великата отечествена война е инженер по авиационните мотори и работи като такъв в няколко московски заводи, които осигуряват нуждите на фронта.   Във Великата отечествена война на Съветския съюз против хитлерофашизма участват и Асен ГрековЕмил Асенов ХалачевХристофор ТеневНикола Василев КоларовСимеон Ангелов и още много българи.   По време на войната значително се усъвършенства медицинското обслужване на армията и флота. Благодарение на добрата и ефективна организация, на самоотвержения труд на военните медицински работници повече от 72 на 100 от всички ранени и 90 на 100 от болните се връщат в строя. За пръв път в историята на войните фронтът и тилът са избавени от епидемии. В редиците на медицинските кадри работят и българи.   Здравко Василев Мицов по време на Великата отечествена война е във Военномедицинската академия в Ленинград. Като лекар от средата на юли 1941 г. участва в медицинското осигуряване на Ленинградския фронт. По време на блокадата на Ленинград провежда научноизследователска работа, насочена към осигуряване защитата от бойните отровни ?вещества на противника. През ноември 1941 г. е евакуиран заедно с академията в гр. Самарканд. От лятото на 1942 г. в Москва е назначен за старши медицински инспектор към Главното военномедицинско управление и е на работа в щаба на Западния фронт. През август 1944 г. отново е в академията, където съдейства за подготовката на медицински кадри за съветската армия. Награден е с много съветски ордени и медали.   Август Маринов Милчевлекар, работи като началник на санаториум Железноводск, началник на болница в Алма-Ата. И болницата, и санаториумът обслужат фронта, лекуват ранени и инвалиди. След войната се завръща в България и отдава силите си за развитието на военномедицинското обслужване в българската народна армия.   Лора Александрова Атанасова завършва Първи московски медицински институт през 1941 г. и от август същата година до края на Великата отечествена война е на фронта в редовете на Съветската армия. Работи като лекар на батальон, а след това е в хирургическо отделение на евакуационна болница. От 1945 г. е в медицинската част на авиационен завод и главен лекар на санаториума на същия завод.   Като лекари през Втората световна война в Червената армия работят българите Константин Ангелов СтояновСавка Д. ГосподиноваАлберт Луканов и други.   Разузнавателна школа в Съветския съюз по време на войната завършват Елена КасабоваИван ЦивинскиЧавдар ДрагойчевГавраил АтанасовДимитър ЯначковЛюбен Тодоров ЯлъмовГеорги Славов СлавеевСтанко Марков Петков и други.   Твърде интересни са дейностите по време на войната на Георги Андрейчин и Никола Яблин. Яблин е разузнавач, пряко свързан с Рихард Зорге, а Георги Андрейчин е бил познат на Чарли Чаплин и когато Чаплин събира голяма сума пари в помощ на Сталинград, той заявява, че ще ги предаде само на Георги Андрейчин. Така Андрейчин се среща с него в Лондон и получава парите.   Една част от българите със започване на Великата отечествена война се включват в група, която се подготвя за действие в тила на противника на територията на България. Те имат задача да съдействат за разрастване на партизанското движение, да разстройват тила на противника, да революционизират личния състав на българската армия и да го привличат на страната на народа и по този начин не позволяват на българското фашистко правителство да изпрати български войскови части на Източния фронт. С такава задача през август и септември 1941 г. в България пристигат с подводници и по въздуха като парашутисти 52 човека. Всички са със самочувствието на бойци от Червената армия. За съжаление, много от тях загиват още при пристигането. Една част обаче успяват да започнат изпълнение на поставените задачи. Цвятко Радойнов, полковник от съветската армия, преподавател във военните академии „Сталин“ и „Фрунзе“, известен в Съветския съюз като Радионов Андрей Константинович, застава начело на Централната военна комисия при ЦК на БРП и остава такъв до арестуването му на 26 април 1942 г. Разстрелян е от фашистите на 26 юни с.г. Той има голям дял за организиране на партизанското движение в България. Посмъртно е произведен в звание генерал-майор от българската народна армия.   Стою Неделчев (Чочоолу)офицер от Съветската армия, завършва курс за нелегална работа в тила на врага и с парашут е спуснат в България през август 1941 г. Включва се активно в организиране на партизанското движение у нас. През 1943 г., когато се създава Народоосвободителната въстаническа армия, той е командир на Пета въстаническа зона.   Иван Маринов е лекар в съветската армия. Със започване на Великата отечествена война е включен в групата за работа в България. Пристига през август 1941 г. с подводница. Включва се активно в партизанското движение. Става началник щаб и след това политкомисар на Девета Въстаническа оперативна зона от Народоосвободителната въстаническа армия.   Кирил Видински след кратка подготовка в курса за работа в тила на противника през август 1941 г. пристига с подводница в България. Участва в партизанското движение като заместник командир на Въстаническа оперативна зона от Народоосвободителната въстаническа армия.   Костадин Лагадинов, Вангел Кръстев Мавров, Георги Димитров Огнянов, Борис Томчев, Петър Карагьозов, Драган Кортенски и още много други, служили в съветската армия, са партизани в българските партизански чети и отряди и воюват срещу хитлеристите и българските фашисти.   За съжаление професионалният революционер Съби Димитров загива още при пристигането в България през 1941 г. Разстреляни са Симеон Филипов (капитан Рак), Васил Цанов ЙотовМирко Ст. ПетровАвгуст ПоповМилчо Вълков Иванов и други. От 31 парашутисти 17 загиват в първите дни след пристигането, 9 са заловени от полицията, 5 остават нелегални и изпълняват задачите си. От 23 подводничари 7 не са заловени от полицията. Общо 27 подводничари и парашутисти са съдени и получават различни присъди.   Друга група българи е изпратена в тила в района на югославските партизани за съгласуване на съвместните действия с българските партизани, а също така за участие в българското партизанско движение. Това са професионалните революционери Щерю Атанасов – полковник от съветската армия, Иван Винаров – полковник от съветската армия, Благой ИвановПетко КацаровДимитър ГилинИван ПейчевРадил ИвановДимо ЦървулановИлия Денев и други. Те успешно изпълняват своите задачи. В тази група са Елена КасабоваГаврил АтанасовСтанке Димитров (Марек), но поради самолетна катастрофа те не пристигат до отреденото им място.   Всички воювали в редовете на Съветската армия против хитлерофашизма, воюват за България, за нейното избавление от хитлеристката зависимост, воюват със самочувствието на бойци от армията на антихитлеристката коалиция.  

Откъс от книгата „България във втората световна война“ – Марин Калонкин

Поклон и вечна слава!

 

image
Надгробен паметник на Захари Симеонов Захариев

 

image
Цвятко Радойнов

 

image
Здравко Василев Мицов

 

image
Георги Андрейчин

 

image
В партизански отряд „Победител“ с командир Дмитрий Медведев.

 

image
Никола Парапунов и Костадин Лагадинов.

Изочник: revcultbg.blogspot.com




Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20127842
Постинги: 18642
Коментари: 10023
Гласове: 71260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031