Гърците са Българи по произход.

И колкото и да са овладели властови позиции и в политическата, и в научната, и в медийната ни системи, те никога няма да успеят да скрият факта, че Гърците са Българи!

Всичко това, което гърците наричат Древногръцко наследство и с което се хвалят пред света, и благодарение на което трупат активи и средства, е всъщност Българско.

И в това е болката им гръцка.

Това е и болката на избралите да наричат себе си македонци, румънци, турци и др.

Не можеш да градиш идентичност, ако отричаш корена си Български. Кражбите на история, букви, Български богове и герои няма да ги спасят. Защото човек без корен е като дърво без корен и не може да израсте свои клони. Да, световното задкулисие ги захранва с пари, но Истината не можеш да купиш. Тя не се продава! За съжаление на всички слуги на лъжата.

Твърди се от официозите, че Българската азбука Българицата е гръцка в основната си част, и е създадена от Солунските братя Кирил и Методи.

Абсурдно и подвеждащо народа ни твърдение, което се учи от десетилетия в училищата ни, преповтаря се папагалски от политиците ни, учените ни, медиите ни.

За всички невежи и продали душите си на заблудата, ще кажа няколко простички истини:

-          Езикът и неговите първи букви не са творение нито на един, нито на двама човека, та било те и братя! Езикът следва развитието на човека през хилядолетията и отразява неговото светоусещане и бит.

-          Българският език като най-древният човешки език е единственото живо все още свидетелство за възникването на човешкия език изобщо и за светоусещането на първите човеци Древните Българи от Балкана. В първоначалието на човечеството хората, зародили се най-напред по днешните български земи, и по-скоро в български планински пещери, са били с неразвити речеви способности. И не случайно - те са били хора на интуицията и сетивата, които все още са пазили жива рождената си връзка с Божествеността, техният създател. Те са имали много повече сетива от тези на днешния човек и са били неразривно свързани със светоусещането си за природата в нейната пълнота и многообразие. Те не са имали все още много развит ум и свързаните с него логически и умозрителни способности, речеви умения и така нататък. И не са имали нужда от тях. Техните сетива са били толкова по-съвършени от днешните ни, че те са възприемали действителността директно, а не опосредствено чрез вариациите на умозрителните интерпретации. Ето защо речевите им способности в началото са се свеждали до отделни срички. Тези срички са били предимно свързани с наименования на Божествеността, пред която те са благоговеели и са се чувствали Нейни чеда и съставна част от Нейната воля. Дори основните си дейности от ежедневието са свързвали с тази божественост, което прави Българският език духовен по своя произход. Българският език е единственият език, в който може да се проследи това развитие на езика от отделни многозначещи срички в по-сложни думи.

Появили са се и първите писмени символи на тези звуци и срички. В началото една сричка се е отбелязвала с един писмен знак, наречен руна. Този писмен знак до голяма степен е наподобявал физическото измерение на изразявания обект. Ето защо в Древнобългарските руни голяма част от знаците са изображения на Бога Слънце в различни етапи от неговото движение - например, кръстът, свастиката, 6-лъчевия и 8-лъчевият календари са все слънчеви знаци, отбелязващи различните посоки и етапи от движението на Слънцето около земята. Днес тези символи са вече част от свещените знаци на всички днешни религии, което говори за възникването на всички религии от една първоначална  древна религия на Древните българи, първите човеци.

Постепенно руните са заместени от буквите, като всяка буква е изразявала отделен звук, най-много два звука. Този преход от руни към букви се наблюдава в пещерата Магурата, където руни и букви са съчетани със сцени на духовни ритуали. Защото руните са Българските букви днес.

Постепенно у човека се появява символното мислене заедно с развитието на човешкия ум и неговата възможност да въобразява. Тогава са се появили и първите букви и по-дълги от една сричка думи с по-сложно значение. Именно оттогава датират и първите букви на така наречената Кирилица, а всъщност Българица, чиито свидетели са буквите от стенописите в Магурата. Независими изследователи определят периода на създаване на стенописите в пещерата Магурата за времеви период 12000 до 43000 години преди новата ера.

В Българицата най-отчетливи са руните / буквите свързани с Богинята майка като на снимката от Магурата:

Бог Слънце е персонифициран, той е централната фигура на тази древна композиция. Той е и Азът.

Богинята е изобразена със символи руни , букви от Българицата днес.

Тук се виждат ясно отчетливи буквите:

Т – за Та / Тази / Тя Богинята. Рисунката на Т е свързана със значението й именно като Българска дума, не гръцка – Т има стряха отгоре и опора отдолу – Богинята е закрила и опора на живия свят. Освен това Та ражда Слънцето Бог син – вляво. Това е и изображението на Т като сурвачка или като българската букваа Ф – символ на плодородието, а също и на глагола – фана, зафана, зароди. Та зароди Слънцето. Затова народът ни почита суровачаката и до днес – тя е символ на Богинята Майка зараждаща Бог Слънце в себе си. Самото Слънце е персонифицираната централна фигура – то е Божият дух, то е Синът, то е Бог на Я / Яз / Аз, вдъхновител на човешката душа. С негова помощ Божествеността се съживява за материалния живот. Позицията на Б – Ба, Бабата, Богинята Родителка. Тя е наричана и Ба Ра.

Б – Буквата има коремче, и забележете, то е запълнено с резки, т.е. Богинята е Бременна. На изток са я нарекли по-късно Брама / Бременната

В – буквата има и корем, и гърди. Тук Богинята е и хранителница на плода, тя го кърми. Веснъ са я нарекли Дедите ни, навесилата плод, за да ни храни. На изток е запазено като Висну.

Това е Древнобългарската Света Троица – Бременната / Брама днес, Навесилата плод Веснъ / Висну, и Сива – Посивялата Богиня на Смъртта и новото раждане. За Света Троица се пее във Веда Словена, сборник от български народни песни. Иконата „Старозаветна Троица” по-известна като Рубльова Троица, е сред най-разпространените изображения на Света Троица в православния свят. Тя е отзвук от Древнобългарската Света Троица и запазването на Древнобългарските духовни традиции в православното християнство.

Р - Една от основните български букви е Р и е руната на Богинята създателка на всичко. Тук Р е изписана като глава с тяло, т.е. дух, който създава света. Богинята Ра на Дедите ни създава света със силата на духа и волята си и това ни е подсказано от самата древна графика на буквата. А също и от много български думи, свързани със съзиданието – раждам, работя, род, родина, радост и др. Затова и едно от българските имена на Нейния син Бог Слънце е Райко.

М – Тази буква е Буквата на Мара, Майката на материята за Дедите. Нейната графика наподобява Българските планини, които са дали живот на човешкото тяло, след което Бог Слънце го е озарил с човешки божествен дух и го е оживил като душа.

Л – Буквата на Божествената любов, на съединението на две тела, две души в едно. Графиката на Л е две чертички съединени във вечния съюз на Любовта.

А – Буквата на Аза, на Човешката душа в тяло. Графиката на А се получава от съединението на Л Любовта, а чертичката по средата е плодът на тази любов. Азът е плод на Любовта. Неслучайно А е първата буква от Българицата и от повечето азбуки по света и тя е свидетелство за богопочитанието на Дедите ни пред Бог СебАзи.

Г – Буквата на Божия син Го, син на Та Богинята. Графиката на Г е с една стряха за разлика от тази на Т, защото Синът е част от Майката, но и той има Божествена сила.

Д – тази българска буква е със солидна конструкция, защото тя е това, което Богинята даде на човека. Не случайно думите Дар, Дом, Дал, Дума, Дух започват с Д. Даровете на Божествеността са стабилни и ако човек се държи за Богинята, той винаги ще бъде защитен.

Я – Буквата на Божествения син, огрял земята с Божия дух. Графиката му наподобява тази на Р за Богинята Ра. При Я обаче имаме нещо като краче – лъч, който опложда земята с живот. Не случайно Я е последната буква от Българицата, защото Азът в крайна сметка се връща при Я, Божествения дух.

Ж – С многото си разклонения буквата напомня, че животът е като клонесто дърво. Не случайно с тази българска буква започват думите Живот, Жена, Женитба.

Ч – Тази буква е буквата на Човека, Създание Божие. Но също и на числото 4.

Тук ще отворя скоба и ще Ви кажа, че не само Българските букви са първите човешки букви, но също и Българските числа са първите и поради това свещени.

1 – Един означава Е Дан / Даден Е

2 – Две означава Дава – този, който е даден, той и дава. Оттук и Българската дума Дева за Божество

Едно и Две са числата на Божествеността.

3. Три – Божествеността Дадената и Даващата, създава Та Ра / Тази Ра – Земята като Богинята Тара. Земята е Божествена. Три е също и числото на Божията Троица – Брама, Веснъ и Сива, която поражда кръговрата на живота на Тара.

4. Четири – Тара е оживена с Човека. Четири е също така и четвъртия ден от Сътворението, когато Божествеността създава Човека.

5. Пет – това е числото на Пътя, който човек трябва да следва. Път идва от кореновата дума По Та със значение Подир Богинята, Под Нейното Благоволение.

6. Шест – Божият човек, който следва Пътя, може да открие широтата на шарения свят и да шества по него.

7. Седем -  На Седмия ден от Сътворението Богинята седнала и си починала. Седем / Седим. Седем е свещеното число на завършения Божи труд.  

Според мен тези са първите и основни числа в древността.

От гореказаното следва, че и следните букви са чисто Български:

П – Графиката на тази буква говори за значението на думите с нея: порта, под, подир.

Ш – това е буквата на широкия свят

О – още една от буквите на Богинята Майка, олицетворявана в древността от Всевиждащото Око. Око, Около, Окръжност, Обич, Обгрижвам и др.

С – тази буква има графика наполовина на О. Тази графика посочва част от цялото. Слънцето като част от Богинята майка, с / със като свързваща частица, а също и като предлог и др. Сива Богинята на смъртта е изписвана със С, т.е. животът приключва в едната си, материална част. Но Божествеността на Душата продължава.

Е – тази буква означава съществувание, е. Животът е. Затова и графиката на буквата е с три хоризонтални чертички, напомнящи Божествената Троица на съществуването – бременност, плод и смърт на плода.

Както сами можете да се убедите, Българските букви са предназначени именно за Българските думи. Това се доказва и от графиката им на изписване, и от значението им в думите на езика ни.

И езикът ни, и азбуката му са живи и до днес, макар и да са кореновите за цялото човечество. По силата на своето създаване от Древните Просветлени Българи, които са Божият народ, тези букви, числа, както и самият Български език са свещени. И са от хилядолетия за хилядолетия.

С падението на човека, за което говорят всички свещени книги, мнозина напускат земите на Рая, т.е. земята на Богинята Ра, която е била именно днешните Български земи и прилежащите й земи наоколо. Хората започват да се делят, да заграбват материални блага всеки за себе си, да забравят своя Божествен произход.

Над тях започва да царува Раздвоеният човешки ум, който дели света. Така на основата на Свещения Български език възникват други човешки езици, но дори и днес коренът им е един и всички езиковеди го признават.

Тези на юг от днешните Български земи в стремежа си да ни завладеят или поне да припишат на себе си Древната Българска слава, създадоха неотдавна своя държава и си присвоиха историята ни, езика ни, числата ни. Присвоиха ги обаче само на думи – те се отказаха от родния си Български език, изкилиферчиха го, наскоро се отказаха и от Българската азбука.

Опитваха се, от столетия се опитват да ни погърчат / поромейчат. Изпратиха ни своите църковни деятели Кирил и Методий да ни наложат чужда азбука, наречена Глаголица. Тази азбука никога не стана Българска, защото народът ни винаги си е имал своята Българска азбука. Българската азбука е била официалната азбука на създадената от Българите Римска империя. Латиницата възниква по-късно, но тя отново е изписвала Българския език, който е бил повсеместен и коренов за днешните езици. Днес го наричат Прото Индо Европейски, но той си е Български и се е говорил на всички континенти.

Опитвайки се да ни наложат Глаголицата, ромеите са се опитвали още оттогава да отрекат нашето първоначалие и да ни обявят за пришълци. Въпреки, че не сме приели Глаголицата, пришълци ни нарича и досега официалната история. Опитват се да ни изкарат гърци, траки, турци, славяни…

А ние сме били, сме и винаги ще бъдем Българите на Балкана.  

-          https://www.youtube.com/watch?v=I2w3Ip5vPgU&t=966s

-          https://www.youtube.com/watch?v=Ro7ULTbWt58&t=89s

-          Алия Ошо