Откога децата се превърнаха във врагове на хората? В древността войните са се водили само между мъже – деца, жени, старци не са закачани. И знаете ли кои са първите, които са започнали да избиват децата и жените?

Наследниците на Мойсей при нескончаемите им войни срещу местното население на Близкия изток Бал хората. А Бал хората сме ние, Българите от Балкана, първите човеци, заселили в древността Близкия изток с хора.

И досега областта, страните, градовете носят Българските наименования отзвук от Древнобългарската духовност на почитание на Бог Слънце.

Повече подробности за това можете да научите в канала ми: https://www.youtube.com/@aliyaosho2245 

Постепенно Българският език, който се е говорил повсеместно като първия човешки език, е започнал да се разклонява на различни езици, а Слънчевата първа човешка духовност преминава в различни религиозни учения.

Този процес се наблюдава и в Иран. Иранците като народ се обособяват през 2-то хилядолетие преди Христа като част от така наречените днес прото-иранци, а всъщност Древнобългарските племена, заселили континента Азия и Иранското плато. Наречени са Индо-Арийци. Всъщност така наречените арийски народи са именно Българите!

Така, както измислени и сглобени не толкова отдавна понятия като траки, македонци, славяни имат същата цел – да скрият произхода на всички днешни народи от един общ народ – този на Древните българи, първите човеци на земята, Божиите хора.

Област Ариана е използвана от някои „византийски“ автори като понятие на географска територия, обхващаща Средна Азия – Персия, Пакистан, Афганистан, а не като отделна държава.

Самата дума Ариа / Ария на санскрит (който е една от многото писмени азбуки на Древнобългарския език) означава благороден човек, Божи човек – човек на Ра Богинята прамайка на Българите.

Ние днес употребяваме думата Арен, Арни (харен, харни) със значение хубав човек (хубави хора).

Една от първите държави в областта е Персия или Парса. Парса е Българска дума и означава паричен дял или данък. Тъй като Парса е била разделена на васалства, които са плащали парса на царя.

Парса е основана от Акуманите или просто Куманите. Нейните царе носят Български имена – например Киро, който от своя страна се явява първият Персийски цар от рода на Акумените. Парсия е държавата на данъците, основана от Древните българи след разселването им след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. пр. Хр.

Пазаргада е столицата на Парсия, основана от цар Киро Велики през 6 век преди Христа. Пазар е чиста българска дума.

В Иран и до днес се празнуват празници, посветени на Бог Слънце.

Както знаем, Слънцето е обожествявано от Древните българи от Балкана и е наричано Бал / Бъл. То често е символизирано от лъв. Лъвът и слънцето са една от основните емблеми на Иран и бяха елемент от националния флаг на Иран до революцията от 1979 г. и все още често се използват от националисти и опозиционни групи на правителството на Ислямската република.

В Ханаан Богът Слънце е отъждествяван като Бал Самаз – Сам Бог Бал. Семитският Бог СамАз често е изобразяван като лъв.

По-късно Слънчевата духовност на Българите преминава и при днешните Близкоизточни религии – Исус е наричан Лъвът на Юдея; а при шиитите мюсюлмани Али Ибн Абу Талиб е наричан Лъвът на Бог.

Както знаем, голяма част от народа на Иран изповядват шиизма в Исляма. Шиизмът се счита за по-прогресивния ислям и е възникнал върху християнските райони на Близкия изток. Затова и много шиитски празници са пряко свързани със Слънчевите празници на Българите в древността. Иранският Великден, наречен Новасарда или Норуз, се празнува в деня на Пролетното равноденствие около 21 март.

Корените на този пролетен празник се коренят в дълбоката древност на Зороастризма и Митраизма, които от своя страна са останки от Древнобългарската първа човешка духовност на почитание на Богинята Майка и Нейния син Бога Слънце.

Нова сарда или Норуз е със значение Новата година и отбелязва пробуждането на природата за нов живот. Нова сарда е всъщност Древнобългарският израз Нова Среда, тъй като Пролетното равноденствие е времето, в което Слънцето застава точно в средата над Земния екватор и дели деня и нощта по равно.

Иранците празнуват празника с обичаи, подобни на Българските Великденски обичаи – почистване на дома, посрещане на гости, боядисване на яйца с орнаменти, характеризиращи Слънчевия календар – 8-листното цвете на живота отбелязва именно позицията на слънцето по време на двете равноденствия и двете слънцестояния по възходяща и низходяща линия на движение на Слънцето.

У нас този осем лъчев календар е издълбан в скалите на Белоградчик, Чачин камък в дълбока древност.

От друга страна кръстът е също древен слънчев календар, отбелязващ завъртането на Слънцето около земята и 4-те посоки на това завъртане.

Кръстът, свастиката, цветето на живота и други символи, запазени в българските шевици и във фолклорните традиции на всички народи около земята говорят за единната Древнобългарска духовност на почитание на Бога Слънце, наречен от Дедите ни Бог Бал-Аз, Бал-Он , Бал-Самин, почитан и в Древния Бабилон (Вавилон) и наричан и до днес в Иранските традиции Сурия от Българската дума Сурва.

Дедите ни са наричали Младото слънце, което се ражда след Деня на Зимното слънцестоене Сурва, т.е. Младия Бог. Оттук Асирия, Сирия.

Иранската Нова година се предхожда от палене и прескачане на огньове, обикаляне на преоблечени кукери по домовете и даряването им с храна. Този огнен празник се нарича Жар-санбе, т.е. жари се, пали се огън.

Древните персийци са смятали, че с паленето на огъня ще подпомогнат Слънцето (Сури) да огрее по-силно и благодатно земята. У нас и до днес е запазено пролетното кукерство по българските села. Нарича се Стара марта. Както и у нас с честването на шеговития и закачлив с лъжите си 1-ви април, и иранците празнуват този ден като край на празника Норуз.

Наричат го Ден на природата, устройват си пикник навън, и се шегуват едни с други. Девойките плетат зелени венци и ги хвърлят в реката с наричане за жених. У нас същият обичай съществува и до днес на Лазаровден и Цветница.

10 дена преди Норуз Иранците считат за края на религиозната Нова година и ги посвещават на почитание на мъртвите. Те смятат, че душите на умрелите им близки слизат при тях през тези дни и затова оставят храна за тях. Наричат този период Хамазпатамидай, което лесно може да бъде свързано с Българския израз Пътя ми дай, покажи (патамидай) Божия майко (ХаМаАз).

Нека не забравяме, че Древните българи Мизите т.е. МаАз-ите са се наричали Души (ази) на Ма Богинята майка, а планината си са наричали с името Хемус (ХаМаАз Божествена същност).

При нас мъртвите се почитат със Задушница, традиционен древнобългарски духовен празник, в който се оставя и раздава храна за мъртвите.

Празникът Норуз е част от поредицата Слънчеви огнени празници, които започват с честването на Зимното слънцестоене, еквивалент на нашата Коледа и Игнажден.

Празникът те наричат Ялда. Името идва от Древнобългарския корен ЯЛ-Да, където Ял е наименование на Слънчевата (Я/Ян) Светлина (Лъ/Ла).

ЯлДа означава даден от Слънчевата светлина празник. Този празник напълно съответства на българските народни традиции на коледуване и гонене на злите демони през най-кратките дни на Слънчево греене през годината.

50 дена преди Норуз Иранците празнуват свой друг слънчев празник, наречен Саде или Язн Саде.

Този празник съвпада с началото на месец Февруари и Древнобългарските февруарски чествания за мъжко плодородие (Петльовите празници).

Празнувал се е с кладене на огньове, като млади момчета в пубертета се извеждали от възрастни мъже за първи път навън от домовете си през нощта, за да търсят дърва и камилски кости за разпалване на огъня.

Момчетата са участвали в духовен ритуал за тяхното възмъжаване, а семействаа им са празнували това събитие. Огънят се е считал за проявление на Бога, който разпалва огнена искра във всеки човек.

За древните българи тази Божествена искра се е наричала Бог Ази / Язи / СебАзи и е олицетворение на Душата. За Иранци и Иракчани Богът се е наричал Яз, оттук и такова наименования като Язиди, кюрдско племе и в Иран, и в Ирак, град Язд в Иран и т.н.

Празникът Язн Саде носи българско име: Язн Саде означава Сяда (Саде, Садана, Седене е Древнобългарски ритуал на седене в мълчание) с Божествения аз. Язн Саде е да седиш в медитация, сам с Аза, с Душата си.

Енциклопедия Британика свързва еврейския празник Пурим с Иранската / Вавилонската Нова година Норуз.

Истината е, че и двата празника се коренят в почитанието на Древните българи, първите човеци на земята, към Майката Богиня и възраждането на природата за нов живот през пролетта.

Великден е християнският вариант на Древнобългарското пролетно празнуване на Богинята майка Мара.

В по-късни времена около Древноперсийския празник Пурим / Пуру-евреите създават своя история, която според историци е измислена художествена приказка за намерението на Акаменидския / Акуманския цар на Древна Персия да избие евреите в Персия.

Разбира се, евреите в Персия реално не са били избити, но много е лесно да се говори за „намерения за убийство“ и да се превърне в национален празник на Израел една художествена приказка, в която за пореден път на еврейския народ е отредена ролята на несправедливо преследвана „жертва“.

И именно тази „жертва“ днес търси война с Иран, наследник на Древна Персия, обвинявайки го в притежание на ядрено оръжие тогава, когато Израел е ядрената суперсила на света!

И въпреки подписаното международно споразумение с Иран, в което той прие да спре разработването на ядрени оръжия.

По улиците на Израел и до днес празнуват Пурим, денят на масовото убийство на Персийски обикновени хора според историци, след като Кралят на Персия се оженва за еврейката Естер. Обикновените персийци се надигат срещу контрола на тяхната икономика и съдебна система от евреи.

Те са поискали премахването на богатите евреи от властовите позиции. Естер е прелъстила краля и е поискала всеки десети персиец да бъде убит. И въпреки кървавата разправа на този ден в Израел го празнуват с такива танци по улиците!!??

П.С. Защо ли ми напомня за еврейката Сара, оженила се за Иван Асен II и разделила България на три слаби княжества!?

Иран е страната, в която живее най-голямата еврейска общност в мюсюлманския свят. И тази еврейска диаспора в Иран се радва на специално протекционистична политика и сигурност, гарантирани й от Иранското правителство.

Въпреки това обаче, Бенямин Нетаняху не пропуска да иска строго ограничаване на Иран в Близкоизточната общност, в която Иран се явява естествен съюзник на Сирия. При това свое искане Нетаняху не пропуска да се позове на древната историческа вражда на евреите към Древна Персия и легендата за Пурим.

Нека и ние да си припомним, че именно тези митологии създадоха Вавилонската кула и разделението на света на отделни враждуващи народи, езици, религии, политически партии и режими на управление.

И не бива да оставяме без внимание и още един интересен факт – съвпадението на общоприетото и наложеното от западните официозни медии име на терористичната групировка Ислямска държава като ISIS.

Да наречеш най-кървавите съвременни терористи с името на Изида / Естер Древнобългарската богиня на Зората е повече от кабалистично жертвоприношение на Древнобългарската първа човешка духовност и нейното изгаряне в краката на лъжата и манипулацията!

По този начин се цели окалянето на образа на Богинята и въздействието върху човешкото подсъзнание, което на неосъзнато ниво да отхвърли всички светли асоциации с Древните духовни традиции на първите човеци просветлените Божии Древни българи.

И по този начин да се затвори пътя за спомняне и завръщане към изконната човешка природа в корена й.

И защо Ислямистката организация на мародерите и убийците е наименовано с името на същата тази Естер (Изида) от националния празник Пурим на Израел, на който се празнува избиването на перси!?

За съжаление отвсякъде ни заобикаля измисленият медиен свят на преправената история на човечеството, белязана от борбата за надмощие на една определена прослойка от хора без памет, без корен и без сърце.

Но затова пък с много банки и претенции за световно господство.

Преди Вавилонската кула светът е бил единен и един, цялото земно кълбо е било населявано от един народ, който е говорил един език – Древнобългарския език, наречен днес от учените с безличното име ПротоИндоЕвропейски. ПИЕ езикът е обявен за мъртъв, макар и до днес на този език да говорят Българите от Западна България.

Впоследствие обаче много ярко се открои вечната борба на един определен „народ – каста“ срещу другите!

Тази борба е хилядолетна и се дължи на ционистки комплекси.

Цели народи с децата си са обявявани за терористи и безмилостно избивани.

И тук ще Ви цитирам думите на генерал Флин от САЩ:

„В момента сме във война, това е интелектуална, физическа, емоционална и духовна война. Хората трябва да вярват един в друг, ние сме изправени пред тъмна бездушна група от хора, които нямат душа. Те са с тъмни сърца“.