Професорът отново предава Българската памет в услуга на чужди сили и скверни двата Български бога, които бяха намерени грижливо скрити в Хераклея / Караколея.

Той твърди, че първата от двете божествени статуи е на внук на първия римски император Октавиан Август - Гай, загинал в младежка възраст.

Да напомня на професора, че Римската империя е на Българите, първите императори са Българи и цялата империя Българския език е говорила!

Първият Римски император е Гай Цезар Август, по-късно Василевс. Управлявал е от 27 г. преди хр. До смъртта си.

Гай – Го е едно от названията на Бога Син на Духа, и означава Голям, огромен. Оттук и Ге / Га със значение огромната земя. Със същия бг корен са и господ, господар. Със същия корен е и Август – В Бога, Божествен

Цезар – СъЗаРа – със зората, озаряващият

Октавиан означават Осмият на латински, а осмият според Древнобългарската слънчева духовност е Бог на Човешката душа Аз / Себази, себеаза.

Професоре, ако статуята е на римски императорски наследник, дори не и на император, защо Българите от град Караколея, ще го крият?

Явно много време ви е отнело, професоре небългарски, да ровите в римските хроники, за да натъкмите двете Божествени статуи и да ги приравните към някакви си човеци братя! Така, както навремето вашите поръчители натъкмиха Българския Бог на СебеАза и го приравниха с определен човек от техния регион и го нарекоха Исус. За да не се знае, че Българският Бог СебАзи на човешката душа е във всеки един човек !

Повече от ясно е, че първата статуя от Караколея е на Бога Слънце, наричан с много имена. Едното е Каракольо, който кара небесната кола. Другото е Даоназ / Дионис, който даде Аза / Душата на човека. Да Он Аз - даде той аза. Според Българската първа и най-древна човешка духовност, Бог Слънце е вдъхнал човешката душа в човека, създаден от камък в пещера.

Именно Бог Даоназ е винаги изобразяван с дънер от лоза до единия му крак, с наметка върху лявото му рамо и с голо тяло. Само боговете са с голи тела според и римската, и предримската епоха.

Когато агресивно са започнали да налагат новата религия християнството на централен Рим по нашите земи, ранните християни са правили това, което ислямистите правят днес в Близкия Изток, а преди и у нас по време на турското робство - рушели са паметниците на Българските божества.

Въпреки църковните сказания за многото християнски мъченици, истината е била далеч по-нелицеприятна – християнството е наложено със сила. Старата Слънчева духовност на Българите е заменена с образи на реални човеци и всички с еврейски произход наместо божествата на Бог Слънце и Богинята Майка и Нейния Божествен дух. Това се е случило по-късно и със следващото обособено царство на Българите България, като тук направо са избивани цели български родове за вярата им в Бог Слънце и Богинята майка.

Затова в Хераклея Синтика се е наложило статуите на божествата да бъдат скрити в недовършената канализация, за да бъдат предпазени от изпратените от Рим войници на християнството.

Изобразените две мъжки фигури са голи, т.е. те са на богове според тогавашната традиция в скулптурата.
Впрочем, лицата на статуите са с типичните бг черти – малък нос, светли, правилни черти, плътни устни, чуплива коса.

Със същото лице е и намерената глава на Аполон, т.е. Бал Он Бог Слънце.

Тя е намерена в Средика – не Сердика, това е Средон, Средика, Средният град между Българите на север и на юг от Балкана.

А ето и главата на Гай Цезар, нарочен за оригинал на статуята от Караколея:

Сами можете да видите, че няма никаква визуална прилика! 
Освен в неистовото желание на проф. Вагалински да скрие Българските богове от Златната епоха на Българите.

При първо намерената статуя в Хераклея прави впечатление, че до левия й крак има дънер на дърво, очевидно лозница.

 Това е приетото изображение на Бог Дионис / Даоназ по време на Римската империя на Българите. Както казах, Даоназ е богът слънце, който дава аза / себеаза, душата на човека. Със загубването на връзката с най-древното учение на българите, техните наследници започват да изобразяват Даоназ просто като бог на плодородието, а по-късно и като бог на лозата и виното. Това изображение се е наложило вследствие на Българските религиозни ритуали, в които се е изливало свещено вино, наречено меда или сома, което се е считало че довежда духовно търсещия до единение с Ма, Богинята. Макар и реално Бог на виното да се е наричал Баказ / Бакус от бака, бг думата за съд, от който се разлива виното. Даоназ се е наричал и Загрей – загряващото слънце. Със загубване на духовната памет у нашите южни съседи, Даоназ и Загрей са често бъркани с Баказ.

Римска статуя на Даоназ показва това общоприето изображение на Даоназ, което намираме и у първата статуя от Хераклея.

Освен това в по-древни времена вместо наметало от плат на лявото рамо, Даоназ е намятал козя или друга животинска кожа.   


 

За мен няма никакво съмнение, че първата статуя от Караколея е на Даоназ и е напълно в стила на тогавашната римска империя, т.е. отпреди налагането на християнството. Това се подкрепя не само от скулптурните традиции по онова време, но и от беската плоча в центъра на града в чест на Даоназ. Самото име на Караколея е на Каракола / Херакъл Бог Слънце героят, който е намятал на лявото си рамо лъвска кожа и се е подпирал с лявата си ръка на дебела дървена тояга. Такова изображение има във Врачанския музей:

Тъй като Бог Слънце Каракола / Даоназ е смятан за баща на човешката душа себеаза и самият той божествен дух, в българската народна духовна традиция в древността, а също и в римската епоха, двата бога Каракола и СебАзи често са изобразявани един до друг. Отново във Врачанския музей имаме подобно изображение:

Бог СебАзи повдига героя Херакъл със силата на духа, за да побеждава. 

Вярването на Дедите ни е било, че всеки герой има нужда от своя дух, за да може да побеждава. И този дух също е бил обожествяван.

Тъй като откритата втора статуя от Караколея е почти идентична с първата, но не е същата, все пак, за мен тя е на Бог Себази, син на Даоназ и бог на Душата / Духа у човека.

Ако се намери дясната му ръка, съм убедена, че тя ще бъде със свити 2 пръста в знак на благословение типично за Бог СебАзи. Тази ръка е характерна и за намерения конник върху плоча от Караколея – макар и на кон, това е отново Себази с неповторимия му отличителен белег благославящата ръка.

Че Себази и Бог Слънце, често наричан и Ог Бог на Огъня, са изобразявани заедно можете да видите и при статуите на двата колоса в Египет. Единият е Себязи, а другият Ог.

Както виждате, едни и същи български духовни традиции и в Египет, и в Рим, и навсякъде, където Българите са основали цивилизации.

За мен няма никакво съмнение, че двете мъжки статуи са на Бог Даоназ и Бог Себази. И не случайно римските императори по древна бг традиция са се наричали Себаст, т.е. човек на Себеаз и слънчев син, синове на Каракол или Херакледони, дадени от Каракола и негови наследници. За синове на Каракола са се считали и владетелите на българските племена от околността.

Нека да назовем истинските имена и истинските богове български и да спрем да ги изопачаваме по-гърци и от гръците! 

https://www.youtube.com/watch?v=ycHaj11qDI8- Алия Ошо