Изложба на златни съкровища от Елинистическия период.

Зачудих се какво ще да е това животно „елинистически“ период. Оказа се, че този термин елинистически е измислен от един немски учен, за да обозначи влиянието на Елините върху източните народи. Този период бил развил чувството им за естетика, защото те горките източни народи, нямали такова. Да оставим настрана древните Български пъстри шевици, златни и сребърни филигранни украшения, красотата на писаните ни къщи и така нататък. За тяхната естетика естественонито дума в официалната история. Продължил този елинистически период от 4-3 век преди христа с Александър Македонски и завършил 60 год. след христа с Клеопатра. Обаче видите ли, самите гърци не са имали този елинистически период и това естетско влияние. Но вие да не си помислите нещо – елинистическото влияние си е било гръцко, твърди историята?!

Каква Гърция тогава? Какви гърци? Тогава по онези земи е било Българското племе на Алените, хората на Бог Слънце Ален. По-късно изкусно обеззвучено името им в Елини. Алените / Елините са говорили БЪлгарския език и са пишели с Българските букви от Българицата, на която ние си пишем и до днес, а гърците се отказаха от тях. В желанието си да скрият Българския си корен.

На Българицата и Клеопатра е сечяла монетите си.

А името Алексанър е обеззвученото име АлИскан Дар със значение Искан Дар от Ал, Светлината. Впрочем Искандар се произнася и до днес името му в арабския език, произлязъл от Българския. Та Александър Велики е бил Българин, какъвто е бил и баща му Филип с кореновото Българско име Фалеб със значение Хваленият, Хвалеб. Толкова за елинистическия период.

Влязох в музея да видя що за животно е бил този елинистически период. Това, което видях обаче под това име си бяха Българските златни съкровища, намерени край Българското село Капитан Петко Войвода, Тополовградско. Като например тази златна апликация, състояща се от овчарска гега с шишарка на върха, с две увити около нея змии:

Този символ, наречен още кадуцей, е на Българския Бог СебАзи на човешката душа. Овчарската гега в ръцете на Българските жреци е символизирала именно служене на този бог. Змията от своя страна е символ на Богинята майка. Подобно е изображението на Себази от Белънташ от 4000 год. Преди хр., където той е заобиколен от змии и с гега в ръката си.

За почитанието на този Български бог говорят и множеството каменни изображения на конника герой от този период по надгробни плочи у нас. Те всички са изложени в Археологическия музей в София, както се вижда от снимките:

 Този конник е именно Българският герой Бог СебАзи на човешката душа себе аза. Дедите ни са го почитали като син на Бога Слънце, който е вдъхнал човешката душа в тялото, направено от пръст/камък в пещера в Балкана.

Тъй като кръстът е символ на Бога Слънце и първият човешки слънчев календар, обозначаващ 4те посоки на света, него също можем да го видим върху надгробни плочи в Българските земи много преди християнството да бъде наложено.

На тази снимка е изобразена надгробна плоча с кръст на нея, намерена в село Чомаковци, Плевенско. Тя е от 3 век, когато християнството още не е наложено по нашите земи! То е наложено едва 9 век.

Както добре видях в музея бяха изложени само Български артефакти от Български майстори златари и каменозидари. И всички артефакти бяха израз на почитание към Българските Богове: Бог Син СебАзи, Бог Отец Слънцето и Богинята майка.

Толкоз за някакъв си „елинистически“ период, господа професори и уредници на музея.

Махнете надписа „елинистически“ от фасадата на музея в центъра на София! Той е подвеждащ и чуждопоклоннически.