Постинг
29.05 10:10 -
Баща
Автор: aliya
Категория: Изкуство
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.05 10:12

Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 29.05 10:12


Голяма дума, силна дума, любима дума за любим човек. Опората в живота ти е Бащата. Чувството за сигурност, закрила, уют. Рамото, на което винаги можеш да се върнеш и да поплачеш. Дори и когато отдавна си излетял от родното гнездо.
Но Бащите също плачат - плачат горчиво, от отчаяние, от немощ и старост. Рано или късно идва този момент в живота, в който любимият ти татко залинява пред очите ти и тихо и полека си тръгва от живота ти, живота си ... завинаги. Трудно е да гледаш как един величествен пламък гасне пред очите ти, и точно това е сюжетът на пиесата "Баща" в Народния театър.
Да, старост нерадост.
Но не само нерадост, мъка е старостта на изоставения старец, захвърлен в социални домове, на благоволението на бездушни служители. Няма ги децата, няма го веселият смях на внуците, няма го уютът на любимия дом, и мебелите, и спомените в тях. Вече нищо не те придържа към земята...
На Запад социалният дом е задължителен, там семейните връзки отдавна са се разпаднали. Там ценностите са други - пари, пари и пак пари, а хората кучета ги яли, особено старците - те тежат на социалната система, защото пари харчат.
И затова вече дори социалният дом за умиране не е достатъчен - някои политици вече ефтаназия искат за над 65 годишните..
.
Цял живот тичаш, деца отглеждаш, залъка си за тях отделяш, за да свършиш накрая сред студените бели стени на социалния дом за старци. А около теб само старост, болести и смърт.
В едно общество, в което любовта е изчезнала, и е заменена с алчност, дори бебетата не са желани, а старците са за бунището, влачени с куката натам, като в онази стара българска приказка. А когато вие утре остареете, гответе се също за там, а може би вече и ефтаназията да са приели.
Да си човек вече е срамно, а да си старец е направо неприлично.
Тежко е бремето на живот в безлюбовно, бездуховно общество. Хората вече не са си близки. Протегната ръка е голям лукс, мила дума е допотопно изкопаемо
.
В трудни моменти, в немощни моменти, в самотни моменти, стар ли си, млад ли си, просто се опомни - Любовта е ключът.
А животът е пътят към нея.
А Владо Пенев в ролята на Бащата е невероятно представление. Друг артист не би се справил с тази роля! Бог да пази всички татковци.
Алия Ошо
Вълнообразно
Отличник закла баща си в Пловдив
Резервният вратар на Холандия стана баща...
Психически разстроен баща прерязал гърло...
Резервният вратар на Холандия стана баща...
Психически разстроен баща прерязал гърло...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене