Не ми се ходи на война.
 И каквото и да се случи, каквато и цена да платя, аз няма да вдигна пушка срещу човек, който нищо не ми е сторил, за да пазя онзи, който ме праща за пушечно месо. 

 Утре ще кажа своето "не" на онези, които са готови да ме пратят на фронт.

 Искам да мисля със собствената си глава. Понякога успявам. Боря се срещу влиянието, срещу непрестанното натрапване на мисли. Довчера ковид, след ковида - война.

 Не съм я подпалил аз. Не я поддържам аз. И който се опитва да ми вмята чувство за вина или отговорност е негодник и ако е достатъчно агресивен...аз трябва да се опазя, нали!

 Имам за какво да живея: независимо колко ми остава.
 От смъртта не ме е страх. Всъщност - страх ме е, но значително по-малко. И като казвам "значително" имам предвид Значително, отколкото от това - да живея срещу разбиранията си и срещу себе си. 

 Утре ще гласувам. Ще гласувам срещу негодниците.
 Защото това е действие, значително по-меко от крайностите, за които се подготвям.  

 После ще запаля две свещи в параклиса.
 После ще тренирам.
 После ще пиша.