Не си мислете, че паметникът на площад Гарибалди, срещу когото възстана здравомислещият Софиянец, е недомислица или грешка на проектанта му и на кмета на града. 
Не, не е недомислица, а добре планирана провокация... ако мине номерът, мине.

Давате ли си сметка откога в красивата ни Родина не са издигани красиви, вдъхновяващи, радващи окото и Духа български, паметници? Страната на най-древната и най-духовната култура, на красивите къщи, манастири, храмове, тъкани, носии, занаяти, произведения на изкуството, литературата, е лишена от правото да се радва на гения на своите съвременни творци. 
Някакъв пъклен план заглушава всеки порив на творческия български гений, а се дава предимство и държавни пари на бездарни, но задължително декадентски, мрачни, мракобеснически, но затова пък политкоректни "творби". 

Ето например паметникът на площад Гарибалди спокойно може да бъде видян в стотици свои копия на гробищния парк в Орландовци. Не просто паметник, а надгробен паметник! Черен гранит, типичната изправена правоъгълна форма с типичната малка чакълена площадка отпред, на която да се оставят свещи за упокой и храна и цветя за помен. И разбира се, те не закъсняха - българинът със своя непресъхващ хумор не може да бъде доведен до униние и бездуховност, напук на тайните му душмани. Стекоха се Софиянци да палят свещи на паметника и да го осмиват. И с право.

Кой иска да наложи тихомълком, незабелязано, зад гърба на българите, модата на гробовните паметници, на отнемащи от енергията на Софиянци грозни паметници - като този на Цар Самуил например, с лудия му поглед, наведената му глава и побитите му в земята крака? 
 Паметникът на Българския цар Самуил е забоден в сърцето на София като отворена рана. Защото паметникът на Цар Самуил в центъра на София не е нещо, с което да се гордеем, уви! 
Този паметник е чисто кабалистична и тъмно енергийна проява на българомразците - паметникът е предначертан да действа като проклятие над народа ни. Полуделият поглед на образа на паметника, сведената в подчинение глава, късите му вкопани в земята крака, като на живо погребан, са опит за зловещо проклятие и предопределяне на тъмно бъдеще за българите - бъдеще на народ от слепци, ослепен от враговете си и обезумял от наложена му отвън безпаметност, пардон, интегрираност.

Самуѝл е български цар, управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Цар Самуил е единственият,който е побеждавал пълководеца и воина Василий, император на Византия. И за силата на българския си дух си и за решителността и твърдостта на своята армия, е заплатил жестока цена - да види храбрите си воини подло ослепени, в разрез с военните закони на онази епоха.

В Охрид е била намерена част от каменен надпис, на който ясно се четат думите: „Цар Самодържец Самуил и българин”, съобщиха за „Фокус“ музейни работници. Откритието е било направено при укрепителни работи в района на разкопките на хълма Плаошник, където някога се е намирал Климентският университет и манастирът „Свети Пантелеймон”.
Самуил носи напълно Българското име с Древнобългарския корен СаМаЛа и значение - С Богинята майка на Светлината. На тази Богиня впрочем е кръстен и връх Мусала. 

Самуил е цар, който се извисява над историческите епохи и носим в сърцата си на българи и до днес.
Паметникът, наречен нему обаче, е лишен от духа на царската сила и смелост на един от най-обичаните български царе. И ако скулпторът има тази жалка обречена представа за нашия цар, то този скулптор може да твори единствено за задния си двор, а не за пъпа на София.

 Или паметникът на Света София - красива уж жена, мъдра Древнобългарска жрица с Древнобългарските символи на мъдростта в ръцете, но черна, изобразена от черен мрамор! Защо навсякъде черен мрамор? Защо не бял или розов поне? 
Или това е предупреждение посред бял ден, че тази страна ще преживее черни дни и бъдещите й владетели все черни хора ще бъдат!?

Тези черни паметници не случайно се издигат на ключови площади в София - те са оставени нишани. Те са и опит да се срине духа на Българина, да му се втълпи отчаяние и безизходица, да се унищожи чувството му на национална гордост и историческа памет.

По времето на социализма се строяха по заповед отвън само паметници на войници, с оръжие в ръце - като че ли оръжието ще те нахрани, ще изоре нивата ти, ще отгледа децата ти! 
Днес оръжейните паметници са заменени, пак по заповед отвън, с декадентска черна магия, която да смъкне народа ни в пропастта на угнетението и бездуховността.

Или някой вече готви и опело за Българския народ, след като и надгробната плоча му е приготвил и на пъпа на София я е боднал!?
- Алия Ошо

Здравей, aliya. Паметникът на цар Самуил и аз не го харесвам. Като го погледне човек не се възхищава, ас точно обратното. Очите му и погледът му са тъжни и изглеждат дори малко страшни. Помня, че имаше неодобрителни коментари в новинарските емисии в интернет.
Поздрави!

на това, което се вижда от Виждащите само...
Коментарите са излишни за останалите...