Светът спря, препънат от шепа луди.
Време е да слезем от тази откачена въртележка, задвижвана и спирана от прекомерните мераци на малцина самозабравили се,
лумпенизирани в краденото си охолство палячовци;
време е да спрем да гледаме цирковото им шоу,
да слушаме отровните им съскания,
наглите им зловредни лъжи.
България се превърна в зловещо място -
децата ни се изпокриха, веселата им глъч замлъкна,
по улиците се движат изплашени сенки,
навели в страх глави, страх да не срещнеш очите на съседа си,
за да не види той твоето мерзко падение и загуба на човешко достойнство. 

Не разбрах парковете какво им пречат!?

Нима природата, слънцето и чистият въздух не са най-добрият лечител? Ние сме оцелели благодарение на природата, не против нея!
Или въпросът изобщо не е в парковете, а в затварянето на живи хора в домашни затвори с отказано право на разходки на чист въздух и на свободата да се любуват на природата!
Доктор Йозеф Менгеле не би се сетил за по-перфидно наказание на българите затова, че все още дишат.

Всичко това има и своя политически ефект, а именно ускорено разпространение на тъй наречената „АСОЦИАЛНОСТ“, чиято същност е:
1. Ограничаване на социалните контакти.
2. Въвеждане на дистационни форми на обучение.
3. Постепенно отпадане на необходимостта от понятието „култура на живо“ и заменянето му с понятието „онлайн култура“, за да се преустанови събирането на хора.
АСОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА е aпогея на властващия неолиберализъм, в която обществено-политическите отношения ще бъдат съставени единствено и само от роботизираните действия на отделните индивиди. Това ще гарантира тоталното господство на световната олигархия в един спокоен за нея свят. Свят без пряк обществен контакт и безразличие.
Започва се!

500 години сме живеели в най-тежкото историческо робство,
главите никога не се наведоха,
дори и когато отхвърчаха от дръвника посечени.
Сега ги свихме между раменете, оставихме страхът да изпепели човешката ни същност,
запълзяхме като червеи пред господарите.

Не сме червеи, хора сме.
А човек без свобода не може да живее живота си.
Или забравихме призива на дедите си:
"Свобода или Смърт?!"
Нека всеки сам да реши иска ли да се вози във въртележката на лудите,
сам за себе си да реши: заслужава ли си да се вкопчиш в живота на червей,
когато си роден орел с криле и свободна воля?
Никой не може да ти отнеме свободата,
ако ти сам не му я дадеш.
Дори и да те затварят, да те обричат на съществувание без препитание, да лишават децата ти от образование,
ти винаги имаш право на избор - свобода или робство.
И не забравяй - свободата е състояние на духа ти,
а ако дух нямаш, нищо нямаш.
Можеш да влачиш физическо полусъществувание от зараза в зараза, от криза в криза, от война във война,
но струва ли си такъв живот!?

А той ще продължи дотогава, докато ти се съгласяваш да се страхуваш,
и безропотно да робуваш на всеки палячо с измислена, от теб дадена му власт.

Светът спря, препънат от шепа луди.
Време е да слезем от тази въртележка, всеки поединично,
понесъл личната си отговорност на раменете си,
ако искаме да живеем - всички заедно.

- Алия Ошо