Така беше с филма Дякон Левски, така е и сега с филма Ботев. Зрителите след филма дълго остават по местата си, развълнувани. Защото Българската велика история им е дошла на гости и се развива тук пред очите им.

На екрана Ботев е повече от жив, толкова жив, колкото няма да го видиш в нито един учебник. Пред теб застава истинският Ботев и те гледа от екрана в упор, с изгарящи очи въглени, с бушуващ глас като лъвски рев. Красавец, любим мъж, баща, син, тръгнал курбан да става за Род и Родина.

Защото сърцето му не трае да гледа как турчин бесней над бащино му огнище.

Ти, който като Исус имаше вътрешните очи и уши за Божията прелест на Сътворението, ти пушката грабна и тръгна зян да ставаш за своите си, за България. Не можа ли в Букурещ да си останеш, на топло и сигурно, стиховете да си пишеш, вестника да си издаваш, а хукна заспал народ да будиш с пламъка на собствената си клада.

Лудите, лудите, те да са живи.

Лудите – като Левски, като Ботев, тръгнали със себе си цената на Освобождението на Рода си да платят.

Лудите, като Максим Генчев, тръгнал „по време на холера“, когато да говориш за Род и Родина е престъпление и обругаван патриотизъм, да прави филми за най-великите от великите патриоти и бунтари. И да буди юнашките мъжки сърца на Българите. Да събира стотинките от себе си и от родолюбиви дарители, но никога да не се откаже от творческия пламък вътре в себе си. Защото и на него, като Ботев и Левски, за родните му е мило, за Българската свята истина му е свидно.

Прекрасен е образът на Ботев, който актьорът Деян Жеков под мъдрото ръководство на Максим Генчев пресъздава. За първи път пред мен застава човекът Ботев – нежният и любящ съпруг, неповторимият по своята дълбочина на изказа поет, огненият смелчага бунтар. И нежност и смелост съчетани в един човек, в един Българин. Той може да плаче, когато пада на колене пред Майчица България на Козлодуйския бряг; той може и да се гневи, когато двеста български юнаци са предадени от страхливци и мерзки подлеци. Той милее за живота на всеки свой четник така, както милее и за живота на всеки един Българин. Само хора с огромни сърца, които могат да поберат огромна любов, в които цялата Родина може да се побере, само такива хора могат да поведат останалите.

Големите хора, с големите портфейли и постове, които „след шкембетата си вървят“, вършат малки неща, мерзки дори.

А големите неща се вършат от малките хора, от хората с горещи сърца, от нежните души поетите, от родолюбците, които тачат родното.

Същите тези млади хора четниците, които тръгнаха империя да побеждават с ентусиазъм в очите, и днес ходят наоколо, можем да ги срещнем по българските улици. Но те нямат своя Ботев, своя вдъхновител. Днес е срамно да се гордееш, че си Българин, непрестижно е някак си, немодерно.

И въпреки всичко, у нас бавно се надига огромна вълна от родолюбие. Българите се събуждат, един по един, бавно, трудно, но се събуждат.

А талантливи творци като Максим Генчев са техните будители. За ужас на политкоректността на безличието.

А Ботев във филма на Максим е Личност, той е Величието на Българския дух.

И колкото по-велик е един човек, толкова по-лесно е за предателя да го предаде и убие. Защото Великата личност свети ярко, тя е пътеводна звезда. Тя не се крие зад удобството на тълпата, тя не мишкува.

Много герои познава Българската история, Ботев не е сам.

Но ние, заслужаваме ли ги?!

"Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!"

Вестник "Знаме", бр. 4, 5 януари 1875 г.