Прави ми впечатление, че самите автори на проекта гледат някак си да избягат от директното обявяване на Обучение по Религия. Като че ли Религията е нещо срамно и нежелано. Вместо това предлагат на първо място Добродетелите, а след това Религията. Предложеното заглавие е „Добродетели и Религия“.

Та нали Религията е добродетелите. Един човек, който не се доверява на Божествеността, или Бог, или Аллах, или Висшето Съзнание, наречете го както искате, не може да има добруване и оттам и добродетели. Такъв човек е озлобен, принизен в низките страсти като гняв, завист, алчност, всички те наречени Човешко его, или просто Дяволът. Такъв човек живее в Ада, макар и тук на земята.

Ставаме свидетели на това как деца и младежи насилват другите по улиците на градовете ни. Тук трябва добре да разберем, че всяко насилие е проява на дълбоко прикрит страх. Насилниците в същността си са страхливци, затова винаги нападат в гръб, и винаги много срещу един. Те не се чувстват окрилени от духа си, от доверието си в Съществуванието. Те са наплашени зверчета, готови да хапят подред.  

Обратно, човек, който се доверява на Божествеността в своя живот, се чувства винаги окрилен, духовен, смирен, без войнстващото его, което възприема себе си отделно от света и съществуванието. Такъв човек вече е добродетелен, любящ, осъзнат за Божествеността в себе си и другите, уповаващ се на Божията воля и справедливост. Такъв човек знае, че Бог знае най-добре.

Затова за мен най-правилното заглавие на този нов религиозен проект би трябвало да бъде „Духовност“. Защото Духовността включва Осъзнатостта на Божията любов.

А как ще достигнеш до тази осъзнатост – дали по пътя на християнството, или на исляма, или на будизма, и др., вече няма значение. Богът е един, той е самотен връх, до който водят много планински пътеки.

В човешкото общество е възпитана особена култура на човешките взаимоотношения - и тя е да се лепят етикети на хората.
Този е такъв, онзи е онакъв, омъжена жена, женен мъж, християнин, мюсюлманин, богат, беден, ляв, десен и така нататък. Превръщайки хората в етикети, е по-лесно за човешкия ум да ги възприема, да ги подрежда по рафтовете на своето възприемане, да ги пронумерова, прошнурова и най-вече да им лепва етикета: това е възможно, това е невъзможно като очаквано поведение.

Подобно етикетиране е особено удобно за всяка власт - позволява съответното манипулиране.

Подобно етикетиране е удобно и за страхливеца, който се чувства защитен единствено зад правила и рамки и зад дебелите стени на своето ограничено умствено възприятие.

Защото човешкият ум е ограничен по природа - той е биологическият компютър, с който природата ни е дарила за обикновеното практично ежедневие. И нищо повече. Умът не може да надскочи своите граници на възприятие - той не може да възприеме безграничността на душата, вечността на любовта, чувствителността на сърцето. Те са твърде дълбоки и всеобятни, тяхната мощ го плаши.

Когато лепваш етикет за принадлежност, ти принизяваш човека, ти се опитваш да го набуташ в тесногръдието на твоя умствен затвор.
Ти забравяш, че човекът е Божествена вселена, че в него гори духът на Съзиданието, на Творчеството, на Любовта.
Забравяш, че човешкото същество е непредвидимо, свободно по природа. То е създадено по образ и подобие на Божествеността, "каквото горе, това и долу".
Забравяш, че никога не можеш да имаш очаквания спрямо другите, защото Душата им е непредсказуема. Колкото и да са обусловени хората от затвора на своите вярвания, медийни внушения, възпитание, страх, алчност, рано или късно Душата им се възправя, възкръсва от мълчанието си и взема връх над лъжливото блато от умствени заблуди. И по-добре рано, отколкото късно.

Защото само човешко същество, вярно на своята природа и Божествена интелигентност, може да разцъфти в своята истинска същност. И да разбере, така както аз съм свободен и любящ, така са и другите. Нашият общ център е един - Божествеността, тя е коренът, от който всички сме израсли в свободата да бъдем себе си. И никакви етикети, правила, обществени структури, институционални рамки не бива и не могат да ограничат човешкото същество. Защото то е Любов, а Любовта е безгранична.

Никой не е по-важен от другия,

нито по-велик.

Всеки човек е Божие чедо.

Но хората не са и равни, нито еднакви.

Всеки е различен по своему,

защото Божествеността така е пожелала.

Никой няма право да се провъзгласява или да бъде провъзгласен за наместник на Бога на земята.

Нито един папа, или патриарх, или как и да го наричате.

Бог няма наместници,

Бог върши работата си Сам.

Иначе какъв Бог щеше да е?!...

Бог е вътре във всеки човек,

той е душата му.

И Душата Човешка е храмът Божий.

Всеки човек трябва сам да потърси Бога в себе си,

истинската религия е личната връзка на всеки човек с Божествеността.

Именно това са знаели Дедите ни Древните Българи,

най-древните от древните.

Затова те са нарекли Бога си Себази, Бог на Себе Аза,

Човешката Душа.

И никога не са губили връзката си с Него,

защото са били Божествени!

- https://payhip.com/AliyaOsho

- https://www.youtube.com/watch?v=PjpxEadzywU&t=222s