Заменихме Диктатурата на Партията с Диктатурата на Бюрокрацията – и то не каква да е бюрокрация, не просто местна национална, а съвсем интернационално европейска и глобализиращо колективизираща.
Бюрокрацията е чудовищна в днешни дни – агенции и институции всякакви, разрастнал се и все по разрастващ се октопод, плъзнал многобройните си пипала по всички нива на човешкото съществувание.
Октопод паразит, който има нужда от твоята кръв и жизнена енергия, за да може да продължи да съществува. И ти трябва да плащаш тлъсти чиновнически заплати и още по-тлъсти чиновнически облаги и преференции (коли, секретарки, бонуси, служебни пътувания безброй и дълбокомислено недомислени доклади без край). И да плащаш своята дан не само на местното чиновничество, но и на европейското и международно чиновничество – а то е и по-капризно, с по-висок стандарт на живот. И с малко не се задоволява, а иска всичко. Всичко, което имаш. Например къщата ти, колата ти, децата ти.
Затова ти налага по европейски Закон за конфискация на имуществото ти. Или казано с друго думи Закон за налагане на Диктатурата на Бюрокрацията. И съгласно този закон, ти не можеш да съществуваш като индивидуално човешко същество, каквато е впрочем твоята същност.

Според този закон ти можеш да съществуваш само като стадно животно, обслужващо завоалираните интереси и техните поддръжници с бели якички. И нямаш свое достойнство на индивидуално и автентично човешко същество – ако групата, тълпата, тълпокрацията (пардон, демокрацията) реши да те принесе в кървава жертва на поредната война, или на поредната банка, или на поредния държавнически закон, ти си длъжен да скочиш в подкладения от тях огън.

Защото групата / стадото определят твоята съдба – не Животът ти на човешко същество, не Съществуванието, което те е създало – а тълпата, множеството, мнозинството, и най-вече тези, които са ги яхнали и говорят от тяхно име, организирани зад дебелите стени на държавността и глобалните съюзи.

И ако, не дай си боже, откажеш да обслужваш все по-заробващите те и обременяващи те данъци, които се роят безспир, и които, най-важното е, ти се налагат отгоре без съд и присъда, но с единствената цел с тях чиновничеството да се издържа и поддържа, то тогава ти автоматично, отново без съд и присъда, си обявен за „враг на държавата (разбирай на чиновничеството)“, и ти се отнема всичко – правото на живот, покрива ти, покрива над главите на невръстните ти деца, хлябът ти. Чрез конфискация заради административно нарушение – дори и най-малкото и незначително такова нарушение вече е повод да бъдеш ограбен от държавата. Защото си по презумпция виновен – заради притежаване на лична собственост, която, оказва се според този закон, никак не е лична. А си е на държавата (каквото и да се крие зад тази дума).
Защото чиновничеството, криещо се зад държавността на държавата, ти е обявило война – на теб, отделния жив човек.

Защото, по всичко личи, държавата не са живите хора, държавата е само на мъртвите души, обслужващи още по-мъртвите бездушевно колективни институции, в които само волята на началника важи. А този началник си има друг началник и така, до върха на пирамидата (казват, някъде във Федералния резерв на САЩ - http://www.thrivemovement.com/the_movie).
И когато чиновническата маса обяви война на живия човек, то зад тази война винаги седи само един или най-много неколцина, които искат да те впримчат като подопечен им васал в тяхното феодално владение. И на които да плащаш до гроб заради това, че си жив. И че дишаш. И дори и да спреш да дишаш, и децата ти ще трябва да плащат – заради това, че някога си имал наглостта да дишаш (справка - новия закон за конфискация на имуществото).
И не е нужно да доказват дори чиновниците, че ти си престъпник. Може и да не си престъпник – може да си просто човек, който в трудните години на прехода е избягал от глада, който същата тази безотговорна държава му е наложила. И да си слугувал по чужди земи и чужди хора да са ти подавали хляба. Не родната ти държавна администрация, а чужди хора са ти дали възможност да им слугуваш. И срещу това и с цената на преглътнатите си сълзи, и на самотните си вечери, си успял да скъташ бели пари за черни дни и да си купиш дом за децата, току виж и на кола да се порадваш, знае ли човек.
А когато се върнеш в лелеяната Родина, изведнъж откриваш, че гладни вълци са се настанили там и те чакат, теб агънцето, дето им мътиш водата. За да докажеш, че всичките тези години на тежък труд не си им я мътил, водата.
А чинно си плащал на широко отворената им паст своята кървава дан. Нищо, че те са тези, които от твоята родна земя те прогониха, нищо, че те с нищо не ти помогнаха да не умреш от глад. Изобщо – мътил не мътил, ще бъдеш изяден. За всенародното благо.

Защото според Закона за конфискация на имуществото, всеки един човек е виновен – до доказване на противното. И по този начин този велик Закон оспори основното право на правото – че всеки един човек е невинен, до доказване на противното!

Щом имаш дом, си виновен, щом имаш кола – си виновен, щом изобщо те има – си виновен. И имаш един месец да докажеш противното - че не си!
И че нямаш сестра...