- на Балканския полуостров има много разделени малки държави, които не са единни;
- държавите на Балканския полуостров воюват помежду си, като не обръщат внимание на наближаващата опасност от изток;
- не е дооценена мощта и възможностите на новата Османска държава;
- има неразбирателство на източните и западните държави в Европа, което пречи на образуването на обща защите срещу турците.
Има и други причини, но тези са най-важните. След битката при Черномен през 1371 г. пътят на османските завоеватели към Балканския полуостров е отворен. Сръбските предводители Вълкашин и Углеша губят знакова битка, така важна за бъдещето на почти всички държави на Балканския полуостров, че и по-на запад. Борците за свобода започват своята дейност. Те се наричат хайдути, организират се в чети, а се предвождат от войводи. В средновековна България воевода е бил управител на провинция или област, признаващ върховната власт на българския цар. Един от първите войводи е Момчил. Той е управник на Родопите и е действал като наемник при византийци и българи. За да не бъде заловен е преминавал от една държава в друга, за да се спасява. На негово име е кръстен град Момчилград с негов паметник на центъра, село Момчиловци, хижа Момчил юнак, име на местност( поляна) и други топоними. В Родопите има Момчилова крепост, която е отворена за посещения.
Войводите организират малки чети, за да се борят за свободата на България още от самото начало. Имали сме няколко възможности да се освободим, но не сме ги оползотворили. Първата е през 1404 г., когато Тимур, наречен на запад Тамерлан разгромява при Ангора( Анкара) Баязид Йълдъръм( Светкавицата) и следва междуцарствен период. После при похада на Владислав III Ягело( Варненчик) през 1444 г., когато битката край Варна е била почти спечелена, но смъртта на полския крал обръща развоя на войната и походът е прекратен. Падането на България е съпроводено с много сражения и битки, загубени след голям героизъм.
Към началото на XV в. съпротивителните сили на българите за кратко приключват, но се възраждат по-късно чрез хайдушкото движение. Още през XV в. имаме войводи. За първите войводи данните са оскъдни и затова някои са легендарни изчистени, особено в литературата образи. В това няма лошо- народните герои трябва да се представят в добра светлина с положителните качества, за да служат за в бъдеще за пример. Затова са спестени някои техни недостатъци. Например може да им е простен грабежа над някои наелени места с цел набавянене на храна за преживяване.
Романтично е описан в народните песни, а и в историята животът на хайдутите: „постилка им била тревата, покривка им била небето”. И дори не „тревата” е написано, а „зелената морава”. Още по-меко! А истината е сурово и дори ужасна. Не говорим за живота на хайдутите, които оставали понякога в планината и зимно време, а за лятото, „хайдушкото време” от Гергьовден до Димитровден. Дори в тоя най-благоприятен период планината не била всякога гостоприемна. Вечно преследвани, хайдутите не са могли да имат постоянни свърталища и осигурен покрив над главите си и през повечето време са нощували на открито, около запалените огньове, а понякога и без огньове (когато са се спасявали от издайници), обути, стегнати, готови всеки миг да рипнат да се бият или побягнат. Имали са ямурлук – за завивка и за постеля, шал или кепи, а често и това са нямали. Животът под откритото небе, на влажната и корава земя при тези „удобства” не е бил никак лесен и този живот са могли да издържат само силни и много закалени хора. Малко са известни и „духовните”, тъй да се каже, подвизи на българските хайдути. В песните се говори само за обиране на хазни, за казани със заровено имане, а от това излиза, че хайдутите едва ли не са бродили из горите само за обир. Че имало такива хайдути – имало, но големите хайдути в нашата история са оставили своето голямо име не с големите обири, а с големите си бойни подвизи и обществени дела. Петко войвода е имал редовно в своя „бюджет” суми за подпомагане на църкви и училища. Ангел войвода помогнал изграждането на Араповския манастир „Света Неделя”, който се превръща в голямо просветително средище в Южна България. Неизвестен войвода е възстановил разрушения манастир „Света Петка Мулдавска” над Асеновград. Не говорим за традиционното хайдушко раздаване на пари, за подпомагане на сиромаси хора, т.е. за връщане на ограбеното на ограбените. Всичко това дава на нашето хайдутство ореол и морална красота. Може би ако са имали координация на действието хайдушките чети биха постигнали по-голям успех. Организираното съпротивително движение срещу Османската империя в България започва едва след написването на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски 1762 г.(Блогът на barin :: Владетелите на България според Блазиус Клайнер и Паисий Хилендарски- сравнение)
Може да се предположи, че като хора извън закона, като неограничени господари на гората, които решават с куршум и нож всичките си проблеми, малко значение ще имат за тях моралните задръжки и нравствените норми. Но човек остава изненадан, когато при изучаването на хайдушките истории установява, че хайдутството има свои нравствени и морално-етични принципи, ако не и по-строги от тези в мирното общество.
Като правило хайдушките дружини броят 10-20 или повече души, ръководени от войвода най-смелият и най-опитният измежду хайдутите. Пръв негов помощник е знаменосецът, който носи знамето на дружината обикновено зелено или червено. Всички хайдути полагат клетва за вярност и се подчиняват на строг ред и дисциплина.
Най-често хайдушките дружини действат самостоятелно, но понякога обединяват силите си. Така например през 1595г. 2000 души хайдути предприемат съвместни действия, благодарение на което успяват да нападнат и превземат София. Хайдутите намират пълната подкрепа на бедното население. Сред него те имат свои ятаци и помощници. Поради това и османската власт е безсилна въпреки жестоките мерки и всичките й старания да сломи въоръжената борба на хайдушките дружини. Макар, че обикновено действа разединено, откъснати една от друга, хайдушките дружини непрекъснато подкопават устоите на османската феодална власт. Техните действия подтикват раята към непокорство и съпротива срещу чуждите поробители и българските чорбаджии. Закалява се борческият дух на българския народ и не случайно в последствие през 19век хайдутството се влива в четническото движение и в национално-революционните борби.
Списък на българските войводи:
Алтънлъ Стоян
Ангел Зотев (Ангел войвода или Стария Ангел)
Апостол войвода (Постол войвода) Аршинко войвода Атанас Узунов
Атанас Узунов (майор) Балчо войвода 17 век
Балчо войвода 19 век
Бачо Киро Бейко войвода Бързак войвода
Богдан Маринов
Богдан войвода (Копривщица)
Богдан войвода (Якоруда)
Бойчо войвода Боряна войвода
Бояджи Станко войвода
Браню войвода (Асеновград)
Будак Стоян (Ямбол?) Бояна войвода
Видул войвода
Видул Странски (Калофер) войводата Велко
войводата Димитър Гатев
войводи Стойно Иванилеца и Маньо Кършака
Вълко войвода
Вълчан войвода
Върбан Йорданов
Генчо войвода
Георги Пеячевич
Георги Симеонов (революционер)
Георги Христов Маламата
Георги Трънкин
Гоце Делчев
Гуга войвода
Гунчо войвода (Илия Господинов)
Гълъб войвода
Даглъ Стоян (Ямбол?)
Дамян войвода
Дельо Войвода
Димитър Калъчлията
Димитър Маджаров
Добри войвода
Дончо войвода
Дончо Ватах Драгаш войвода
Драгой войвода (Копривщица) Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю)
Злати войвода
Иван Ваклев
Иван Кулин
Иван и Михаил Станиславови
Ильо войвода (Илия Попгеоргиев)
Индже войвода
Калифер войвода
Капитан Георги Мамарчев
Капитан Дядо Никола (капитан Никола Филиповски)
Кара Кольо
Кара Съби
Кара Танас Карпош войвода
Кера войвода (Калъч Кера, Айдут Кера) Коле войвода и Дамян Вуков от Голямо Белово
Конда войвода
Коста войвода
Коста Димински
Коста Евтимов
Крум Савов Кьосоглу Вълка Макавей войвода Мамин Кольо Мангър (Копривщица) Мануш войвода Марин войвода
Мария Попгеоргиева
Матея Пеячевич Мирчо войвода
Млъчко войвода (дядо Млъчко) Момчил войвода Моню войвода Недельо войвода
Никола Войводов (Никола Хаджикръстев Върбанов) Никола Сръндак
Орчо войвода
Панайот Хитов
Паскал Воевода
Пенчо Рачков
Петко Радев (революционер)
Петър Пармаков
Петър Топалов (Димитър Топалов; Димитър Войняговеца)
Пею Буюклията
Поп Мартин
поп Харитон
Пуйо войвода
Рада войвода (Рада Барачкина) Радич войвода
Радан войвода Радон войвода Радослав войвода
Румена войвода Саво войвода Стайко Атанасов Сталакин Тодор Сейко войвода
Стамен войвода Станко войвода
Стефан Караджа
Стоил войвода Стоян войвода
Стоян Карастоилов
Стоян Трайков Стоян Чавдар - Булибаша
Страхил войвода
Таньо войвода Танчо войвода (Малко Белово) Тодор Александров Тодор Ганчев (Момина клисура)
Тодор Харбоолу (Тодор Денев Харбов) Точо войвода Трифон войвода
Филип Тотю
Филчо войвода
Хаджи Димитър
Хайдут Велко
Христо войвода
Христо Патрев
Цеко Петков (дядо Цеко войвода)
Цоньо войвода
Чавдар войвода
Чакър войвода (Христо Проданов)
Черноречкия (Тимошкия) поп
Яна войвода
Янка войвода
Яне Сандански
Източник: Войводи - Войводи
От споменатите се виждат известни имена, като Страхил, Чавдар, Янкул, Ильо, Индже, Яне Сандански, Гоце Делчев, Вълчан, Бачо Киро, хайдут Велко, Капитан Петко войвода, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Таньо, Ангел. Орчо, Панайот Хитов и други. Има и много жени: Румена, Бояна, Гуга, Сирма, Яна, Боряна и други. Войвода е и Христо Ботев, чета е водил и Пейо Яворов. Тодор Александров също е сред войводите, но на Македоно-Одринското движение.
Списъкът с войводите е достатъчно дълъг, защото за пет века много хора са се опитвали да поведат чети, с които да се опитат да постигнат свобода за България или поне облекчен режим. От малки всички сме чели за подвизите на българските войводи, които дълго са защитавали населението в борбата срещу Османската империя. За известния Вълчан войвода се пише, че притежавал несметни богатства и финансирал освободителната за нас Руско-Турска война от 1877-1878 г. Не вярвам да е истина, защото една държава, която не е самостоятелна не може да има толкова злато, а една война е прекалено скъпа. По известни причини войводите ни са легендаризирани и заслужено по родните им места и в по-големите градове има техни паметници, улици, имена на квартали, сгради и други. Повече от войводите са известни само по местата, където са действали, а по-известните са популярни по цялата страна. Героичния поджиг на ботевите четници и смъртта на поета-революционер на 2 юни 1876 г. е обявен за ден на Ботев и падналите (загиналите) за свободата на България. Ежегодно се отбеляазва със сирени и едноминутно мълчание и спиране на едно място за почит към борците за свобода. Подвизите на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа( Блогът на barin :: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа) е красноречив, както и на Таньо войвода. Пътят на четите на Таньо войвода и Христо Ботев всяка година се изминават пеша от доброволци и туристи. Имам сведения и за други организирани прояви по стъпките на четите на войводите из България.
Кратка информация за някои български войводи:
Петко Кирков Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция. Умира на 7 февруари 1900 г. и е погребан във Варна. Капитан Петко войвода има над 22 паметника в България – Кърджали, Крумовград, Хосково, Ивайловград, Чепеларе, Варна, Пловдив, Стара Загора, Асеновград, Бургас.
Ангел Стоянов Кариотов, известен като Ангел войвода, е български хайдутин. Роден е в село Козлук (Първомайско). Между 1832 и 1862 година ръководи добре организирана чета от около 40 души в Пловдивско и Хасковско. Убит от турците. На неговото име е наречен Ангелов връх в Рила. Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на единствения български манастир, построен през турското робство – Араповски манастир „Св. Неделя“.
Индже войвода, е един от най-прославените български хайдути. Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турското ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина. На седемгодишна възраст е даден в школата за еничари в Цариград. За Индже войвода има много предания. Създадени народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът му вдъхновява Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“.
Чавдар войвода е български хайдутин, действал в района на Кожух планина през XVI век. Чавдар войвода е роден в Щипските села по долината на река Лакавица, днес Република Македония. Известно е, че в края на 16 век застава начело с дружина от 300 юнаци.Те действат из Македония и Шоплука. Предполага се, че Чавдар войвода взима участие в нападението над София през февруари 1595 година. Чавдар войвода е възпят в поемата „Хайдути“ на Христо Ботев.
Дельо войвода е действал в Родопите в края на 17 и началото на 18 век. Дельо хайдутин е роден в Беловидово (Златоград). Действа с чета в Централни Родопи. Известен е с дейността си против насилственото ислямизиране на родопските българи. През 1720 г. е начело на хайдушка дружина, която напада село Райково, за да отмъсти за убийството на 200 българи, отказали да приемат исляма. „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“, враговете му го прострелват със сребърен куршум, излят за него.
Вълчан войвода е легендарна личност, действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма дружина от 70 души действа и на територията на цяла България. Като млад убил турчин, който се заглеждал по годеницата му и трябвало да бяга от родния край. Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход. Из Странджа планина се носи легендата за несметно съкровище, заровено от Вълчан войвода.
Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и революционер. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Желю войвода е роден през 1828 година в Ямбол. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която действа в района на Котел. През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди.
Радан войвода бил от последните защитници на крепостта Вратица. Те отстоявали свободата на врачани със последни сили и без боеприпаси докато нашествениците прииждали все по-многобройни и все по-настървени. Било в 1396 година - последните дни преди падането на средновековния град Вратица под турско робство. Радан Войвода организирал отбраната и заедно с войската си останали между последните защитници на крепостта. Със сетни сили и вече без боеприпаси те отстоявали свободата на врачани.
Севастократор Момчил или Момчил войвода, Момчил юнак, е български феодален владетел в Родопите и в Беломорска Тракия, живял през 14 век. Воин с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите. Загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици. Момчил войвода поразявал с физическите си качества. Бил толкова висок и снажен, че всички се дивели на величествения му вид, а турският поет Енвери пише: "...приличаше на минаре!"
Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода или Дядо Ильо, е български хайдутин и революционер, войвода, считан за национален герой и в Македония. Често е определян и като "последния хайдутин". Роден е през 1805 в град Берово. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо заминава за Рилския манастир, където е назначен за пазач. Гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира.
На войводите и хайдутите, пожертвали живота си за нашата независимост трябва да се отдава заслужена почит.
В Брюксел решили да се подиграят с Бълга...
© Простотията и глупостта натискат да съ...
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Забравено февруарско стихотворение
Интересна тема дори за мен, по която рдко се е писало в блог.бг
Преди години диданов имаше няколко постинга за хайдути
Не си споменал/не е задължително за кръстоносния поход на Сигизмунд заъвршил с поражение на хълмовете край Никопол
Поздрави!
Касиерът на Бейко войвода (Бейко Гащанов) е убит и ограбен пак в родното ми село.
Поздрави!
Поздрави!
даже съм бетон сигурен ;)
той е преди ягело
или да погледна книгите за никополис както му викат "западняците"
разбира се, НИКОЙ НЕ Е ТРЪГНАЛ ДА ОСВОБОЖДАВА БЪЛГАРИЯ и в полза на българите
но вероятно ако този сигизмунд и онзи владислав бяха успели, то България също щеше да се позлва от победата и да я има под някаква форма итн
за последния Илия в постинга дори не съм чувал, за другите поне нещо съм чул или малко знам
обаче тук в блога НЕ е достратъчно осветена, описана и експлоатирана в добрия смисъл
а това е тема, ефектна, силна, сурова, че и елемент романтиен може да се включи
ДРУГАТА ТЕМА, КОЯТО ЛИПСВА В БЛОГА Е СПАРТАК
преди година или повече бях пратил на диданов мисля 3 книги от мен - 2 на руски и 1 на английски или нещо такова
имам над 10 скан книги за спартак, отделно и 2 книжни, но или в мейла надвишаваха мб позовлните или диданов предпочиташе на руски
пратих му три книги на чужди езици и му пожелах да направи постинг за спартак
тия 2 на руски едната е от германец автор впрочем
бих направил с удоволствие постинг или постинги за СПАРТАК, но за жалост в момента съм натегнал и усилено и целенасочено чета друго, за античност съм спрял нарочно да чета
ТА НАПРАВЕТЕ НЕЩО ЗА СПАРТАК И ТО ПОРЕДИЦА - заслужава си
Три малки държави, отделно няколко десподства-феоди на всичкото отгоре враждуват помежду си!
А основната част от армията е отвъд дунава- при войводите
Шишман чака Мирчо Стари, да дойде с войската, но той си намира причина и не идва в Никопол?Точно такъв е псевдонима на валаха Мирчо-Стари/ на румънски?/
Лека нощ, Адаш!
18.06.2018 01:19
Ами разбира се са вършили и много кървави лични отмъщения и обири за да преживяват, но най-известните ни са били освен големи родолюбци и с духовност, но и интелигентни хора. Особено за в предосвободителния период част от хайдутството е било и поддържано и спонсорирано и организирано извън страната, за което има непубликувана информация.
И все пак според мене още много не знаем за нашите хайдути, защото е и укрито и даже някои легенди са преиначени според мене. Сетих се че така и не намерих четвъртия том със записаните чрез обикаляне из България народни песни от Васил Стоин (аз ги издирвах), този с Родопските песни разбира се… Явно е унищожен от комунистите, а може би и от Русия поради неудобен, и от страх за разкриване на някои изпети тайни ! А и същите „освободители“ са покрили и още много други факти и артефакти… дълга тема…
А за легендата в която Вълчан воевода обединява останалите и плаща на Русия има различни версии, и може би и истина… Даже съм чел и за версията че Дженоарио Макгахан е бил посредника… и за това много странно умира млад след войната от туберкулоза… Извини ако бъркам нещо, пиша по памет :-)
А аз окончателно престанах да гледам bTV след едно показно предаване, в което „интелигенти“ тенденциозно убеждаваха народа, как хайдутите ни са били просто разбойници и нищо друго :-(
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Чест и почитания, че напомняш за тези символи на Българския Свободен Дух, приятелю!
Бих добавил към списъка ДВЕ МНОГО ЗНАЧИМИ ИМЕНА?
- Сава Бинбаши/тоест/Полковника с рожденни имена Сава поп Петров
и
- Петър Карпош ... двамата са стигнали от хайдути до РЪКОВОДИТЕЛИ НА ВЪСТАНИЯ!
- Поздрав!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
18.06.2018 20:16
... на тези БЪЛГАРСКИ ГЕРОИ?
Та един от тях Стоян-Индже е участник в битката при Скулени(17 юни 1821 г.) - и служи за прототип на образа, в едноименната повест на Александър Пушкин "КЪРДЖАЛИЯТА"?
- която започва ТАКА?
"Кирджали был родом булгар. Кирджали на турецком языке значит витязь, удалец. Настоящего его имени я не знаю.(...)".
Поздрави!
- Колко от вас чували ЗА ЕДИН ДРУГ ГОЛЯМ ВОЙВОДА - гръцки ГЕРОЙ ... в България неизвестен - генерала ХАДЖИ ХРИСТО "БЪЛГАРИНА"?
И отново се(ви) питам:
Предполагате ли причината ПОРАДИ КОЯТО НЕ ПОЗНАВАМЕ ИМЕНАТА НА ТЕЗИ БЪЛГАРСКИ ГЕРОИ ... защо ги няма в учебниците ни по ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - по дяволите !?
Поздрави!
...
Друга причина- не е изгодно за някои да се знае за тях истината. По-известни са тези, които ги знаем от литературата. При нас времената се променяха и националните герои също. Социалистическите лидери, като Георги Димитров и Васил Коларов, а и останалите бяха на по-високо от истинските герои.
Поздрави!
- Трябваше КОЛЕНОПРЕКЛОННО ДА УВАЖАВАМЕ ДВОЙНАТА ОСВОБОДИТЕЛКА - че ако не бе "Тя" ... и досега ЩЕЛИ СМЕ да "пъшкаме" я под ТУРСКО, я под МОНАРХО-ФАШИСТКО РОБСТВО! :)))
- Много преди Г. Раковски полковник Сава Петров - "бинбаши(означаващо хилядник на турски - б.м.) Е ИЗВЕСТЕН С НАЙ-ВАЖНИЯТ теоритичен и организационен ПРИНОС?
- ПЛАН ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ!
Носещ името "Български план за освобождение на балканските народи".
Той предвижда – Въстание на черногорци-сърби(които вече са завоювали съществени успехи по пътя на независимостта си) и преминаване на войските им към Босна и България.
На българска територия сръбско-черногорските войски се разделят на две части, едната от които се движи по посока Ниш-София, а другата – към Северна България.
В тила на султанските войски въстават Габрово, Котел и Пловдив. Предвижда се въстание и на гърците и другите християни в Цариград. Според този план в района на Пловдив ще въстанат 20 000, а броят на българите, които ще въстанат в Котел и Габрово, също е общо 20 000 бойци. Според плана на Сава населението на Странджа и Черноморските градове също следва да се разбунтува. Планът той представя на конгреса на "Филики етерия" през в октомври 1820 г. в Измаил и е разгледан там от "етеристите". Апропо! - единият от първите ТРИ-ма членове-основатели на "Фелики етерия" е българският търговец Атанас Чакалов - вероятно и за него не знаете?
- Гърците, ДОКАЗАНИ ЕГОИСТИ - ползват нашите национал-революцинери ... ама за българите НЕ СЕ СЕЩАТ - Кога иде ред да им помагат ... А точно обратното ЗАПОЧВАТ ОЖЕСТОЧЕНА ПОЛИТИКА по НАЦИОНАЛНА АСИМИЛАЦИЯ - под вида на Мегали Елада!
- Руснаците стоят и гледат благосклонно - ЗАЩОТО ГОЛЯМА И СИЛНА БЪЛГАРИЯ(тъй като БЪЛГАРСКИЯ народностен ЕЛЕМЕНТ Е НАЙ-ГОЛЯМ НА БАЛКАНИТЕ !) ... ?
- Но на Руската империя ГОЛЯМА+СИЛНА БЪЛГАРИЯ - Не само НЕ ИМ ТРЯБВА ... а по-скоро им ПРЕЧИ НА ЗАВОЕВАТЕЛНИТЕ СТРЕМЕЖИ ... на същите тези Балкани!
- Вече след това ИДВА ГЕОРГИ МАМАРЧЕВ - племенник на КОЙТО Е Г. САВА РАКОВСКИ - който с основание НЕ ДОЛЮБВА РУСКАТА ИМПЕРИЯ - ПОРАДИ КОРИСТНИТЕ И ИНТЕРЕСИ!
- За това Е ИНФОРМАЦИОННОТО ЗАТЪМНЕНИЕ В УЧЕБНИЦИТЕ по "История на България" ПИСАНИ ПОЛИТ-КОРЕКТНО и В УГОДА НА "ОСВОБОДИТЕЛКАТА" НИ!
19.06.2018 10:00
- Отровата с КОЯТО СА ВИ НАКАРАЛИ ДА СЕ СРАМИТЕ от това ЧЕ СТЕ БЪЛГАРИ? - с което са ви внушили, че сте ОТ НАРОД РОБСКИ - НЕДОСТОЕН ДА СЕ НАРЕДИ СРЕД ТЕЗИ ... КОИТО СА ДОСТОЙНИ ЗА СВОБОДАТА си!?
- Защо са ни накарали "да забравиме" за Българската земска войска(в състава на руската имперска армия) - от 1806 - 1812 г.?
- Защо НИКОЙ НЕ СПОМЕНАВА - за нашите предци от същата тази войска участници в Битката при Бородино?
- Защо ни лъжат, че командира на тази войска с приблизителна численост над 3 000 бойци - бил грък ... след като и за гърците е изграден подобен "полк" военно формирование?
- Защо при следващата руско-турска войска (1828-1829 г.) КОГА БЪЛГАРИ ВОЛОНТИРИ/ДОБРОВОЛЦИ ... отиват при командващият Руските войски в Българско - да МОЛЯТ разрешение да изградят МЕСТНИ ВЪОРЪЖЕНИ-МИЛИЦИИ и САМОУПРАВЛЕНИЕ в БЪЛГАРСКО ... руският главнокомандващ Дибич "Забалкански" им отговаря:
„До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия…” (?!)
Горките нашенски пратеници възразили, че: „Турците не слушат своего Господаря Султана, они ни щът нищо от това да знаят. Мы молими да ни уставите свободни да вършими и ми що знайми.”
И чули ласкавата присъда на пълководеца-братушка: „Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…” - това го пише Г. Раковски - племенника на капитан от руската армия, Г. Мамарчев ... и предаден от същите на "врага им" Османлиите - защото е подготвял въстанието "Велчова завера"
Година по-късно този дребосък в пагони, "руски" генерал Йохан Карл Фридрих Антон фон Дибичи с прозвище „Самовар-паша” ще смаже въстаналите поляци - тръгнали да търсят свободата си от под Руската имперска власт?
- А защо НЕ УЧАТ БЪЛГАРЧЕТАТА - какво казва З. Стоянов - за русите и злополучните им за България и българите войни?
Цитат:
„От всичко това се види, че войната в 1828 г. [т. нар. поход на Дибич] е била повдигната только для уничтаженiи неверных поган, а братушките(българите – б.м.) са теглили запартата [отнесли са ругатните] за „Бог да прости“… Русия дигала война повече да освободи Божигроб, „Света София“ и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.“
- А защо в главите на българчетата се наливат лъжите - ЗА НАЧАЛО НА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ ЗАПОЧВА от -1861 година, кога Раковски изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград" а не КАКТО Е - 1820 година?
Защо ли "дякона"Левски близо повече от петдесет години по-късно пише тези слова в дневника си?
"Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме." !!!
Убеден съм доста хора ще го прочетем, аз ще се включа и с коментари задължително?!
Убеден съм доста хора ще го прочетем, аз ще се включа и с коментари задължително?!
Брояча по настоящия пост е спрял на цифрата 649(шестотин четиридесет и девет) прочита?!
По отношение на това което пиша ИМА ДВА САМО ОТЗИВА - този на Иван"Барин" и твоя!
Но въпреки и ДОРИ САМО ЗА ВАС - така ДА БЪДЕ ... Ще го напиша!
П.П.
Кога ще се освестите - бре! - братя и сестри българи?
Поздрави!
Поздрави!
Лека!
Поздрави!