Господа обществени личности – професори философи и богослови, писатели и културоведи, журналисти с уклон към църковните подредби,

Не бъркайте Духовността с Политиката!!!

Не се домогвайте до властови лостове за удобно Вам управление на свещениците в Българската православна църква, опитвайки се да влезете по добре познатия политически начин, през задната врата, в сградата на българската православна духовност.

Ето виждам и конференция сте си спретнали – „Църква, миряни и общество“
http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/26543/vjara_i_obshtestvo_3_noemvri_2012

И времето на конференцията добре сте подбрали – точно когато Патриархът на Българската църква се прощаваше със земния си живот. Да бяхте замълчали за миг, да бяхте се помолили за стария човек, толкова всеотдайно служил на българската духовност. Патриарх Максим бе велик човек и велик български духовник! Той продължи традициите на патриарсите – исихасти и велики духовници на БПЦ и не позволи на разните политически домогвания да опорочат българската църква, и застана и той, и църквата, ръководена от него, като стожер на духовността в страната ни. Мир на праха му!

Но Вие, господа общественици, бързахте с конференцията – нали най-апетитната Вам властова позиция в българската църква бе овакантена..

Виждам, господа общественици, че не сте сами в това си начинание - конференцията Ви бе добре подплатена финансово от политическата фондация Конрад Аденауер, с добро отразяване от официозните ни медии (рекламата добре и всичко продава в днешно време и хората с пари добре го знаят!)

Опитвате се, господа подбрани общественици, с политически заигравания още веднъж да провокирате разкол в Българската православна църква – този път като създадете несъществуващо разделение между миряни и свещеници! Искате да приложите добре изпитаната политическа тактика на глобалните стратези – всенародната революция на „онеправданите“, на тълпите! Няма значение как ще наречете тази планирана от Вас ‚църковна“ революция – дали „мирянска“, или революция на „православното общество“ (?), или нежна, оранжева, или пролетно кървава арабска революция! Важното е революция да има, и то превратаджийска!!!

И пак пропуснахте, господа новопръкнали се „богослови“, да проумеете що е то духовността! Пак не разбрахте, господа интелектуалци на лъжливо - църковната философска мисъл, че Духовността няма нищо общо с политиката, нито с нейните политически маньоври – преврати, революции, домогвания до църковна власт, окупиране на властовите лостове на Българската православна църква. Забравихте българската история на многобройните политически, завоевателски и чуждоземски апетити към българската православна духовност – и всички до един безуспешни! Забравихте, че Духовността не може да превземете с добре режисирани медийни изяви и платени репортажи. Просто защото Духовността не е стока за продан!

Забравихте, много удобно, че Църквата не е политическа организация и в нея не важи политическото правило за уж върховенство на мнозинството (разбира се, мнозинството винаги и без изключение е добре яхнато от точно определено превратаджийско малцинство!), нито важат „демократичните“ идеологически принципи, нито каквито и да е философски идеологии, концепции и теории!

Църквата е Дом на преклонение пред Бога, и този Дом си има своите обитатели – свещениците! Свещениците са хората, които са приели да посветят живота си в служене на Бога, в ежедневни молитви пред Бога и духовно пречистване. За да могат по този начин да служат и на миряните, т.е. на хората, търсещи Бога. Свещениците са тези, които са приели да служат на всички онези духовно търсещи хора, които са се обърнали към тях, за да потърсят помощта им по пътя си към духовността, към познаване Славата на Бога.

Свещениците са се посветили да бъдат стожери на Божията духовност и те са тези, които в трудни за хората времена на политическа поквара и опити за погазване на човешката същност и естество, надигат глас срещу налаганото с репресии и сурогатни закони човеконенавистничество и политическо мракобесие.

Свещениците на Българската православна църква са тези, които единствени, за разлика от Вас, господа обществени и медийни фигури, се противопоставиха открито и решително на политически налаганите закони на поквара на човешкото естество и на посягане на човешката свобода и естественост – единствено БПЦ надигна глас срещу антимайчинския Закон за сурогатството, срещу антиродителския Проекто-закон за „закрила“ на детето чрез отнемането му в полза на институциите, срещу Закона за фалшива толерантност към перверзията хомосексуализъм, и т.н.
Но къде бяхте Вие, господа „защитници“ на миряните!? Защо мълчахте, когато прокарваха сурогатни закони срещу жените и децата им!?

Да си мирянин, означава да си смирен! Да си смирил и изчистил сърцето си пред Бога, да си станал нищ пред Славата на Бога, като си се изчистил от всякакво светско его, ламтежи и домогвания към власт, към медийна известност, към политически революции и църковни преврати, към придобиване на титли и натрупване на външно, заимствано от другите, от книгите, знание. Да си мирянин означава, че дори и да си известен професор навън в света, вътре в душата си ти знаеш, че не знаеш, че само един Бог знае и Негово е всичкото знание! И че за Неговото знаене титлите не помагат, нито политическото службогонство, а дори тъкмо обратното.

Единственото върховенство е Бог и това се знае добре и от епископи, и от миряни. Революции, граждански общества и прочие обществени представителства и организации, не са начинът да достигнеш Бога! Бог е лично изживяване и връзката с него е интимно индивидуална и свещена. Затова всеки човек сам търси пътя си към Бога! И сам отива при духовните водачи, свещениците, сам и по собствено желание, ръководен единствено от сърцето си. Епископите са хората, които подават ръка на отделния човек, потърсил Бога, с напътствие или блага дума, като му помагат да върви по пътя на познаването на Божията слава. Ако човек действително е християнски мирянин, той няма да се стреми към властови позиции в Църквата, та дори и по пътя на обществени организации за православно въздействие, а ще смири душата си в молитва пред Всемогъщия.
И няма истинският мирянин да обвинява свещениците за липсата на вяра в сърцето си, а ще се вгледа в себе си и душата си, за да разбере дали е отворил истински сърцето си за Бога.

„25. ...и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:
26. "иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,
27. защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря". (Деяния на светите апостоли: глава 28)

Защото единственият съдник и на свещеници, и на миряни, е само Бог – Всемогъщият, Всемилостивият и Всеблагият.