Богът на Божественото съзнание и Бог на Слънцето Ураназ заедно с Великата Богиня Майка Гая създава живота на земята. В Теологията се говори за следните деца на Ураназ и Гая:

1.   Титаните – според Хезиод Първоначалните Титани са 12- 6 братя и 6 сестри.

Братята Титани са следните: ОкеанАз, КойАз, КриАз, ИпериОн, ЯпетАз, КронАз. Окончанията на имената са Българските думи: - Аз и –Он (Той) и означават мъжки род.

Сестрите Титанеси са следните: Фойбе, Темиз, Мнемосине, Реа, Теа, Тетиз. 

Самото наименование Титани е с неизвестен и спорен произход. За мен кореновата Древнобългарска дума за Богинята земя Та (тази) и нейната производна Тета / Тете е в основата на думата Титан. Титан означава Деца на Земната богиня Тета или просто земни богове (природните явления). Думата тета и до днес съществува в Българския език със значението леля, сестра на майката.  Хезиод нарича Титаните Старите или Пред-Олимпийските богове. Независимо от разпространяваните тълкувания на Титаните като Богове с човешка форма, за мен според техните Древнобългарски наименования и корени, Титаните са природните явления, елементите на природата и качествата на Божественото съзнание, с помощта на които е създаден земният живот. Древните Българи са почитали живота във всички негови проявления и са боготворяли природата и нейните феномени като живи форми на Божествеността. Съвременният човек обаче, воден от тесногръдото си его, облича всичко в човешки форми – този центриран около човека и неговата мания за величие феномен наблюдаваме и при съвременните историографи, и в християнството, превръщащо в хора мъченици / светци природните  явления, и така нат.

Титаните са земните богове или просто природните явления и качества.

Великата Богиня Гая с помощта на своя Божествен Дух Ураназ създава следните Титани / Природни явления:

- Океаназ – Земният бог на Океаните и на така наречената Околоземна река.

Според Дедите ни при сътворението на света Великата Богиня най-напред е създала водата като първо проявление на материята. Светът е бил само вода или море. Мара, Древнобългарската богиня на материята се е проявила най-напред като Море (МаРа). Водата не само е покривала земната повърхност изцяло, но е и насищала земната атмосфера със своите водни пари, които по онова време са опасвали земята като водно одеяло, или както Дедите ни са го наричали Заобикалящата земята световна река. И в Библията, която препредава Древнобългарското духовно познание за света, е казано:

„ Битие 1; 6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.

8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.“

10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. 

Според Древнобългарското сказание за произхода на земята и вселената, първо е била водата, а след това от нея се е издигнала първата земна твърд / скала, която дедите ни нарекли СуМер със значение "от морето". У нас в Северозападна България има село Сумер, което е на поне 10000 години, както са и всички околни села - Оходен, Градешница и така нат. Там бяха открити и най-древните поселения, съдове и човешки скелети в света. Едва наскоро съвременните учени направиха "колосалното" откритие, че водата във вселената е по-стара от планетите.

Думата океан също има български произход – от кореновата дума око, а от нея е и думата около. 

- Койаз (Койос) – Бог Койаз е Бог на Интелигентността, на търсенето и задаването на въпроси. Бог на Разума.

Самото име КойАз идва от българската въпросителна дума Кой. Бог Койаз олицетворява Божествената интелигентност във всичко сътворено от Богинята Майка. Според митологията, титанът Койаз е победен от Бог Зевс (Сабаз) и е хвърлен в подземния свят Тартараз заедно с другите титани. Там той полудява и се опитва да избяга, но кучето Цербер, което пази портите на подземния свят го спира. Тук можем да видим древна алегория за вечната борба между Разума / Интелекта и Духа / Душата.  

- Криаз (Крейос, Криос) – Бог Криаз няма специална роля в Теогонията на Хезиод, освен като участвал активно в 10-годишната война на Титаните срещу Олимпийските богове, след което е хвърлен в бездната заедно с другите титани.

Можем да свържем Криаз с кореновата българска дума КаРа. Оттук и Бог Криаз е богът, който кара нещата да се случват, подтик и действие. 

- Хиперион / Иперион / ПраОн- Бог ПраОн със значение ПраТой е Богът на Внимателното наблюдаване и осъзнаване на движението на звездите, слънцето и луната, според Диодорус Сицилийски, древен историк.       

Бог ПраОн е освен Бог на осъзнаването, считан и за Бог - баща на Слънцето, Луната и Зората. Бог ПраОн или Пра Той е Мъжкото начало на материалния свят и създаването на звездите и планетите, сезоните и природните закони. 

- Япетоз / Яватаз – Титанът Япетос в по-стари източници е наричан Яватаз.

Яватаз може да се свърже с българската коренова дума Явя / Явява т.е. Проявителят. Чрез своите деца титаните Атлас, Прометей, Епиметей и Менойтиаз, Яватаз проявява на земята издръжливостта (Атлас, носещ небето на раменете си), умът и находчивостта (Прометей открадва огъня от боговете и го дарява на хората), недомислието и несъобразителността (Епиметей не се справя със задачата да се погрижи за тварите на земята), ядът и невъздържаната арогантност (Менойтиаз).  

- Кроназ (Кронос) – Титанът Кроназ не случайно е изобразяван със сърп и коса в ръката.

Кроназ може да се свърже със старата българска дума крън със значение рязан. Така например и днес се употрабява изразът „крън вол“ със значение вол с изрязани рога. Производна е думата окрънен, окърнен със значение орязан – окърнено дърво. Кроназ буквално означава Режещият, орязващият Бог. Кроназ е богът на земеделието, на орязването и прибирането на реколтата. Ето защо Хезиод свързва Кроназ със Златната епоха, като го нарича неин управител. Всички свещени книги единодушно посочват съществувала в древността Златната епоха на човечеството, която можем да считаме за епохата на земеделието, на мирния труд. Не случайно Богът на земеделието носи българското име КронАз – най-древното земеделие е започнало по нашите земи и тук са намерени най-древните останки от земеделския труд (Северозападна България). Кроназ изрязва реколтата, поникнала под благотворните лъчи на Слънцето (Бог УранАз). Ето защо в митологията се говори за това как Кроназ побеждава Ураназ, като реже гениталите му (символ на плодородието и придобитата реколта).

От падналите капки кръв се раждат така наречените Гиганти, Ерини и Мелиаи.    

Тук отново можем да направим връзка с българския език, от който са възникнали тези имена на природни явления. 

- Гигантите или ГигАз (ед. Число) могат да бъдат свързани с българските коренови думи – ган (земен огън, оттук и личните имена Ганка, Ганчо и др.) и ги- представка обозначаваща огромен, голям. Гигантите са огромни земни огньове, гейзери, вулкани. Още повече, че в митологията се говори за тях, че те трябва да бъдат погребвани под вулканите, т.е. те са духовете / боговете на вулканите. Наложенаа по-късна употреба на гумата гиганти като означаваща големи хора, великани е некоректна и не отговаря на първоначалната й употреба в духовните сказания за началото на света и човека.

- Ериниите – това са фуриите и бурите, проклетиите. Те са лошите орисници.

-  Мелиаи – те са нимфите на растенията и дърветата. Според митологията, те са обгрижвали бебето Зевс и са довели козата, от която Зевс е бозал в пещерата, в която Майка му го е скрила.

От отрязаните тестиси на Уран, които Крон хвърля в морето, се образува бяла пяна и от нея се ражда Богинята Афродита / Апродита. Тя е считана за Богиня на любовта, красотата и секса. А също и на плодовитостта. Лесно можем да я свържем с кореновата българска дума РоДи, Родита. Много често в гръцки думи, заимствани от българския език наблюдаваме звука „п“ да е преобразуван във „ф“. Така например античното селище от днешното гръцко крайбражие, прословуто със своя извор е наименовано Афитос, а оригиналното му звучене и значение е АпитАз – извор за пиене, каквото селището е и до днес. Апродита е наричана от Плато Апродита Ураниа (дъщеря на Бога на Съзнанието Уран), и е свързвана с Божествената, духовната любов. Ако я възприемем като Великата Прародита / Прародителка на човечеството, то тя е наричана с много имена в различните духовности, произлизащи всички до една от Древнобългарската. Дедите ни са почитали Богинята Майка в различните нейни превъплъщения. Но най-вече те са я почитали като Абсолютната Богиня, Прамайката и Създателката на Видимия и Невидимия свят. Наричали са я Ба - Бабата. Наричали са я и Ра - вътрешната енергия и импулс на цялото сътворение. Ето защо тя е наричана Ба Ра - Баба Ра. Постепенно с хилядолетията и разселването на Дедите ни около земята, БаРа е произнасяно Бра, а оттук се е развила и представката Пра- / Пре - в съвременните езици със значение на най-стар, първоначален. Оттук се е развило и числото Първа.
Дедите ни са били силно сетивни и интуитивни хора, с много по-развити сетива от тези на днешния човек. Те са усещали постоянното присъствие на Богинята в себе си и около себе си, връзката им с Божествеността е била ненарушена - все още падението на човека и изпадането му от Рая на Българските земи не се е било случило.

Ето защо освен Бра, Дедите ни са наричали Богинята и Та / Тази/ Тя. Друга дума за Та е Она - все още използвана в Западна България със значение на Тя. Она е Богинята, Всеизвестната, Всепроникващата, Единствената.
Почитанието към Богинята е разнесено по цялата земя, а произношението на нейното име постепенно се е променяло, тъй като наследниците на Древните българи постепенно са губили езика си, а вседствие на това и първоначалната си духовност.

Она се е произнасяло Ана (и досега това е случаят с руския език, например).
Във Вавилон и Шумер Она е превърната в Бог мъж и са го нарекли Ану / Анъ. Макар и неговия храм в Урук да е наследен от Богинята Инанна (НаОна, На Нея, Богинята) на любовта и красотата. Във Вавилон тази богиня е наименована Иштар / Истар (старата богиня, прамайката). Асторет (Старата) е също така и финикийска богиня, заимствана от Древните българи при заселването им на онези Близкоизточни земи с хора. Не случайно символи на Инана са лъвът и осемлъчевата звезда. Богинята майка е родителката на Бога Слънце, а негови символи и досега по нашите земи са лъвът и осемлъчевият слънчев календар, рисуван от най-древни времена по нашите скали в Северозпадния Балкан (Чачин камък, Белоградчишките скали).