В много от предишните си публикации аз Ви говоря за това, че Българите са народа на Светилото, на Бог Слънце. Те са го наричали с много имена, едно от които е Бал / БалАз (Белис), Бал Он (Аполон). Считали са Бог Слънце за син на Върховната Богиня, едно от проявленията на която е Богинята на Светлината (БаЛ / БъЛ), където Ба е древната българска дума за Богинята, Прамайката / Бабата, а Лъ е думата за светЛина (свети Лъ). Народът ни е кръстен на тази богиня и до днес той е именно народът на светлината, на духовната светлина на Божествеността.
 

Древните българи са първите човеци и те са разнесли своята духовност и цивилизация по всички земни континенти, като са ги заселили с човеци и с Божи човешки живот.
Тази първа човешка духовност е запазена в нашите народни обичаи, празници, песни, носии. Виждаме я също повтаряна отново и отново във всички народни традиции по света.

Хиндуизмът с неговите традиции е едно от най-ярките потвърждения на българския произход на човечеството.
Така например в Хиндуизма силно се почита Бог Слънце във формата на Бог Бал Кришна. Както вече казах, Бал е Богът Слънце, а Кришна или Кръстна е неговото наименование по кръста, който Слънцето рисува около земята при годишната си обиколка.

Кръстът е първият слънчев календар и той е създаден от Древните Българи преди хилядолетия. Може да се види по нашите скали и светилища, както и върху древни съдове. Слънцето е наричано и Кръстният или просто Кръстна, което в Хиндуизма през хилядолетията е запазено като Кришна / Кръсна (санскрит). Бал Кришна е Богът на младото слънце, възкръсващо за нова годишна обиколка в началото на всяка слънчева година. Празнуват го в деня на Кришна Янмастами или наричан още ГоКоластами. Очевидна е връзката с българския език, като Ян е едно от имената на Младото слънце в началото на годината. Откъдето е и името на месец Януари. Бог Слънце е наричан още и Бога с Колата КолаАз / Колас - ГоКОЛАСтами.

Празникът на Бога Ян с Колата в Индия е постепенно изместен в края на август / септември и се празнува най-вече като празник на плодородието. В Хиндуизма приемат Слънцето БалКришна за бог на плодородието. Именно затова и го считат за син на Богинята Висну / Веснъ, Богинята на нависналия плод и на плодородието.
В Хиндуизма е запазено Древнобългарското ТриБожие, наречно ТриМурти или Три Марати / Три майки (Мара е Майката на материята и дъщеря / проявление на Върховната Богиня Бабата). Дедите ни са смятали, че Божията майка се проявява в ТриБожие
- Брама (ПраМайката, Бременната с живота)
- Висну / Веснъ - Богинята на нависналия плод;
- Сива (Посивялата Богиня на смъртта и трансформацията).

Бог Бал Кришна не е обикновен син на Богинята Висну, той е нейно превъплъщение - т.е. той е нероден от майка (така, както и Исус не е роден чрез зачеване).
Ясно можем да проследим връзката между Древнобългарската Слънчева духовност и всички древни и съвременни религии.
В християнството Бог Бал Кришна е станал Бог Ази / Аса (арамейски език) / Исус (Аз-аз) и Христос / КръстАз. Богът на Слънчевата човешка душа на Кръстния Бог Слънце на Древните българи от Балкана, които са считали, че слънчев лъч е дал душа на човешкото тяло от земя направено.

В Хиндуизма Бог БалКришна е запазен още и като името Сваям Багаван. Сваям или Своям / Своят Багаван / Богован / Бог - Своят Бог или Аз на Човешката душа, който всички носим в себе си като нашата душа. Своят Бог или Сваям Багаван е Божественият дух, който прониква във всичко. В Хиндуизма той е наречен още и ПараБраман / ПраБраман - пра божественият човек. Наричан е още и Исвара / АзВера - Азът на Верата. Наричан е и Бог Гопала / Палещият Бог (Пала).

Тук отново искам да припомня, че езикът на хиндуистките духовници, който те пазят и до днес като свещен език и наричат Санскрит, е всъщност Древнобългарският език на Българите от Балкана, говорен и до днес като Северозападен български диалект. Единствено у нас свещеният език на първите човеци не само е запазен, и то не като мъртъв догматичен език, а е и говорен от живи хора.

Оригиналното название на Санскрит е Самскритам. Сам е наименованието именно на Сам Бог, чието олицетворение е и Бог Слънце като Бог и на Човешката душа. Самскритам означава Сам Бог скритам (скри) в този език Божественото познание. Окончанието „– ам“ е характерното за нашия език окончание за 1 лице, единствено число, използвано и до днес в Северозападния ни диалект – викам, скитам, хортувам и др.  

Самскритам / Санскрит е езикът на Древните българи, разнесли своето духовно разбиране и своя свещен български език по целия свят. Този език е записван на различни азбуки през хилядолетията – латинска, санскритска, арабска, и много други, но звученето на старите български думи е запазено във всички езици – и древни, и съвременни.

Езикът Самскритам в оригиналната си форма е занесен на Индийския полуконтинент преди хилядолетия заедно с Речената Веда / Рча Веда, най-старата веда, разпространявана първоначално в устна форма от ухо на ухо като духовни химни. В Добърско и до днес тази форма на устно рецитиране на химни е запазена от поколения наред.

Според Рча Веда Бог е Върховният Аз, Върховната субективност, който ние всички носим в душите си. Този Аз Бог е по-жив и от най-живите. Ето защо в Самскритам думата за съществувание, реалност е Азти / Азът.

Древен метод на духовно просветление според запазената хиндуистка философия е да виждаш Бог Аз във всичко съществено, т.е. реално съществуващо. Този метод на утвърждаване на живия бог и до днес се нарича Азти – Азти и се практикува от духовно търсещи.

Противоположен на утвърждаващия метод Азти – Азти, е духовният метод Нети – Нети на отричане на всичко, което сетивата и умът смятат за истинско, докато се постигне до сърцевината, в която Абсолютният Бог е единствената реалност. Чрез този древен йога метод на нашите просветлени Деди Древните Българи, човек трябва да проумее, че той:

-       не е тялото,

-      не е ума, не е мислите си,

-      не е притежанията си, постиженията си, позициите си в обществото.

Човек е Вечният, Невидимият с прости сетива Свидетел на света и всичко случващо се, вечният Аз.

Ето защо Дедите ни са почитали Бог Ази / СебеАзи, Бог на Божествения Аз, който всички ние носим в душите си. Прераждаме се в тела и форма от живот в живот, докато придобием духовното разбиране за своята Аз-ова същност.

Не случайно Древните българи са кръстили цял един континент на своята Аз Божествена същност – Азия.

В днешни времена Бог СебАзи и неговият символ Бог Слънце БалАз са най-скриваните исторически, научно, религиозно, богове. Защото Богът на Аза е най-опасният бог на човешкото себепознание и духовно възраждане. Един човек, свързал се със своя Божествен Аз в душата си не може да бъде лъган, манипулиран, поробван, използван, убиван. Защото такъв човек се е свързал със своята вечност.

Всички тези тайни на Хиндуизма ни отвеждат директно в първоначалието на човешката духовност на Божиите първи човеци Древните Българи. Дедите ни са били просветлени мъдреци и е време да си спомним това, което те са ни завещали.

- https://www.youtube.com/watch?v=6Z_UR7OXsLU&t=605s

Алия Ошо

На снимката: Кришна от Бактрия с осемлъчевия слънчев календар, по-късна версия на кръстния календар , 180 г. пр. хр.