Напоследък имах някои домакински аварии и неблагополучия - развалена техника в къщи, наводнения (няколко) в мазето, проблеми с общуването с близки хора.
Дори и да се опитвах да ги обяснявам с ретрогадния Меркурий доскоро, това не облекчаваше неволите.
Чувствах се раздразнена и изтощена - "защо все на мен?" - казвах си аз.

И именно тогава до мен достигнаха новини от Сирия, от мои близки там.
Те никога не забравиха да ме потърсят, да се поинтересуват от мен и моето семейство, прекрасни любезни и сърдечни хора. Които обаче от години вече живеят в ада на авариите и неблагополучията.

Слава Богу, войната ги остави живи, и дано да са живи и здрави по-дълги години.
Но ежедневният им живот е превърнат в ад - в денонощието имат ток само за половин, най-много един час; водата също спира, когато няма ток; газ и бензин няма и колите им почти не се движат, транспортът е много затруднен поради тази причина. Мръзнат в домовете си, мръзнат сериозно - отопление няма никакво.

И въпреки всичко те не предадоха нито себе си, нито Родината си. Отстояха свободата на държавата си, не престанаха да живеят живота си - събират се, гостуват си, спазват традициите си... и се молят за края на този следвоенен кошмар.

Вече всички трябва да сте рзбрали - и в личен, и в обществен план смелите и достойни хора са обявявани за аутсайдери, за ненужна маса население, за зайци за обстрелване.
 
Днешното човешко общество се строи върху гърбовете на послушните, безволевите, недостойните да защитят себе си и семействата си.
Върху службогонците, нагаждачите и най-вече върху приведените гърбове на предателите и родоотстъпниците, отказали се от майка и баща.

Нагледен пример - политическите избори в България.

В свят на измамници Истината е сурово наказвана.

А моите сирийски роднини и приятели ми дадоха урок по човешко достойнство и издръжливост.

Бог да закриля Смелите и Достойните.

Алия Ошо