Тук отварям една скоба и обяснявам защо нашите деди са се нарекли хора / ора, та до днес. Според Древнобългарската духовност Богинята Майка е Създателката на света и тя е вътрешната същност на всяко свое творение. Тази божествена същност Дедите ни са нарекли Ра. Тя е и в глагола раждам, и в думата ора / хора (х е по-късна прибавка за благозвучие). О-Ра със значение При Богинята, принадлежащи на Богинята Майка са ората / хората.
- https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/21578-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%E2%80%93-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/
ТаРа / Тази Ра Дедите ни са нарекли земята ни, тази, по която стъпваме. И която те са обожествявали. От Тара Богинята са произлезли латинската дума тера, френската тер, английската ърт. А животното, което са считали за божественото въплъщение на Богинята Тара е тор / тур, древен бик. Това животно е било обожествявано от Дедите ни като символ на Богинята майка на земята, негови рога древнобългарските жреци са надявали на главите си при духовните си ритуали. Справка – Врачанският археологически музей.
Това е и обяснението на златното биче от Варненския некропол – торът / бикът е символ на Древнобългарската Богиня Майка.
В арабския език турук означава пътища, земни пътища. У нас със същия корен е и думата тарга – тя е средството, което превозва по земните пътища. Оттук и едни от Древнобългарските скитащи по пътищата племена скитите са наречени турки, други туркмени, т.е. хора на пътищата. А Турция / Туркия както самите турци я наричат, е земя на пътищата. През нея от най-древни времена преминават световните пътища на Древните българи, тръгнали да заселват земята с човеци.
Друго древно племе, което се посочва за един от най-ранните заселници на турските земи е племето на Хатите, макар че те никога не са се наричали така. Това древно племе е основало древния град Хатуш / Хатуз и е наречено от историците по името на града. Както неведнъж съм писала, окончанието –уз, или –уш, –ус,-ос,-ес, е българското лично местоимение аз. Аз означава душа или просто индивидуална единица и служи за определящо думите окончание в езиците, възникнали от българския – латински и др. Древният град Хатуз пази останките на почитание към Древнобългарските богове – Вратата на лъвовете и Вратата на Сфинксовете.
Лъвът е древен български символ на Богинята на Светлината Бал / Бъл, кръстница на народа ни. Балкан, България, Древнобългарското племе Три Бали са кръстени на тази Богиня. По стените на съдовете от Рогозенското сребърно съкровище са изобразени Древнобългарски жрици на Бал / Бъл, яздещи лъвици. Такива жрици, окичени с криле, са изобразени и на Вратата на Сфинксовете в град Хатуз.
Отзвук от Древнобългарските жрици на Богинята Майка са днешните кукери.
Хатите са обожествявали Богинята майка и са я изобразявали подобно на своите предшественици от Балкана.
Те са обожествявали и Бог слънце като Бог Син на Богинята.
Според религията на Хатите Богинята Майка е Аннаанна или просто Анна. На езика на наследилите Хатите Хити Анна е баба, а в днешния турски е мама. Това е отзвук от Древнобългарската духовност, която е наричала Богинята Създателка Ба т.е. Бабата или просто Она / Тя. Постепенно Она е станало Ана за благозвучие, както в турския, така и в руския език. Според религията на Хатите Она е родила Бога Тару на природните стихии, изобразяван като бик.
При първоначалната Древнобългарска духовност Тара е Богинята на земята и е символизирана от бика тор / тур.
Хатите са онези Древни Българи, които заедно с Хорите / Хората други Древни Българи са заселили в древността Анатолия. Всички тези племена са говорили Българския език и са почитали Българските богове.
По-късно Хатите и Хорите са претопени от Хитите, които също са говорили Българския език. Те са се наричали Незилите и са говорили езика Неза. Тук можем да отделим кореновата дума Аз – Незилите / Назилите са Хората на Аза Древни български племена. Освен Назили, те са се наричали Азковци, оттук и името на град Хасково / Аз-ково. Ази / СебАзи / Язи е основен Бог на дедите ни - той е Бог Син и Бог на Човешката душа, символизиран също и от Слънцето. Древнобългарските племена, заселили Анатолия в древността, са почитали своя бог Ази / Язи и затова основното светилище в запазената крепост на град Хатуз се нарича Язиликая. Язи Лик кая – Ликът на Бог Язи от камък.
А в селището на Хатуз се намира древният град Богазкале – Калето на Бог Аз.
Освен СебАзи Древните българи са наричали Бога син и Слънцето, като са го зовяли Бал / БалАз със значение Бог на Светилото.
Дори и днешната некоронована "столица" на Турция град Истанбул е кръстена на Бога Бал - И Стан Бал, Изправи се Бал. Дедите ни са считали, че Слънцето изправя глава, т.е. изгрява от изток и затова са наименовали източния за коренните български земи основан от тях град И Стан Бал, днес Истанбул.
Назилите са хората на Ази/Себази Бога на Себеаза, Древните българи. Техни наследници днес са например Язидите, запазили Древнобългарската духовност на почитание на Божествения дух на Аз-а, когото изобразяват като птица и най-често като паун. Днес Язидите на Бога Ази са последните останали пазители на така наречените езически вярвания, а всъщност Древнобългарската Слънчева духовност. Това е и причината над тях в последните години да се осъществява масов геноцид от Ислямистката държава на международните терористи.
Ясъ тепе в Пловдив е кръстено така на Бог Язи / СебАзи Бог Син на Древните българи.
Азия, Азари, Анъсаази са все български понятия на континенти и племена.
Неотдавна разсекретиха и преведоха на английски език древни документи от епохата на Ранния палеолит. Тези документи са предавани от ръка на ръка между японските династии. В тях се говори, че първите японски императори са дошли отвън на острова. Те са били хората на тайното, Божественото познание и са владеели свещената геометрия.
Това тайно познание е донесено от хората Асия - древно племе, живяло преди 10000 години.
Това древно племе е всъщност племето на хората на Бога Ази, Бога на Вътрешната същност на древните българи. Българите са се наричали Азковци, Азии, БалАзги и така нататък в чест на Бога Ази. На древното българско племе Азия е кръстена и цяла Азия - континента на древнобългарската духовност, пренесена от българските земи из цяла Азия.
От времето на Древнобългарските племена Хати, Хори, Хити са ненадминатите исторически паметници от древността - Гьобекли тепе, Планината Немрут и така нат. На тях могат да се видят сцени от Древнобългарските духовни мистерии, изпълнявани от жреци с кукерски животински маски на главите си.
Турците също имат българско наименование - турци, както и етруски, туареги, кюрди и др. са кръстени на основната Богиня ПраМайката на Древните българи Богинята (Ба) Ра или просто Бара / Бра / Пра.
ТаРа-ци са хората на Тази Ра ( Та Ра), Единствената, която дедите ни са наричали просто Та и са я изобразявали с буквата Т десетки хиляди години по-рано в пещерата Магурата, например! Цар Терес / Тараз, кръстен на ТаРа Богинята, е също Древнобългарски цар и родоначалник на турките, туарегите, етруските. Кюрдите също - КъРаДа означава Принадлежащи на Ра Богинята Майка на древните българи.
Самаритите или казано с други думи, наследниците на Сумер / Шумер са отново наследници на Древните българи. Село Сумер в Северозападна България е на поне 9000 години и там са намерени останки от най-древната човешка цивилизация на Мизите или още МаАзите, хората (Азите) на Богинята Майка Ма на Древните българи. Наричали са я и МаРа със значение Божията Майка. Сумер е древнобългарско наименование, което означава именно това: От Божията Майка. На Мара е кръстено и царство Мари на територията на днешна Сирия, съществувало още 3000 год. Преди Христа. Днес самаритите се считат също за пазителите на най-древната духовност - Древнобългарската, тази на Бога Слънце Бал наричан и Себази
Турският език е много ново явление и не може да претендира за такива вековни, дори хилядолетни думи от бита като например: чешма, айир, и много други. И до днес туркините пеят на бебетата си: "Нани, нани бебе мой!"
Турците са наследници на Древните българи Скитите, Скитащите племена. Те и до днес почитат Слънчевите знаци и символи, които са част от Древнобългарското им минало.
Тази снимка е от пешеходната пътека в турския град Мардин.
На нея можете ясно да видите Слънчевия календар на Древните българи – шестлъчев, осемлъчев, Колото и други слънчеви знаци, неразделна част от българските шевици. Слънчевата духовност е неразделна част от корена на всички днешни народи, защото техен прародител е един народ – Древнобългарският. Българският език е този Прото-индо-европейски език, който учените считат за основния човешки език в миналото, но удобно пропускат да отбележат, че този език е жив и до днес и се говори от Българите.
Българите са най-древният народ на земята, дал на човечеството първия човешки език, първата духовност и първата Каменната цивилизация на Древните българи.
Ето защо хилядолетия вече не стихват претенциите и домогванията към историята и историческите ни реликви, особено от страна на съседите ни. За да докажат своя оригиналност, те могат само, ако крадат от нас, техните предци. Други пък, като турските ни поробители преди, а днес джихадистки главорези, предпочитат направо да унищожат, взривят, заличат всички древни свидетелства за Древнобългарското първоначалие на хората на Бал Бога Слънце Българите.
Тагове:
ЗАЩО ДПС ИМА ИМУНИТЕТ ЗА ГРЕХОВЕТЕ СИ
Гневни турци попиляха ромско гето в Бурс...