Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11 12:12 - Есенните ноемврийски празници на Древните българи
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.11 18:27


Мратинци (Мратиньок) е празник в българския народен календар в чест на демоничното същество мратиняк (мрата̀), причиняващо болести по кокошките и домашните птици. Известен главно в Северна и Западна България, този празник се чества на 14 ноември. На някои места Мратинци се нарича периодът от 11 до 16 (или 21) ноември.

За да умилостивят този демон, на този ден колят черно пиле (обикновено петле, ако няма черно може и друго).

На някои места в Западна България, където с Мратинци се обозначава периодът 11 - 16 (21) ноември, се празнува и в чест на вълците. Вярва се, че мратинските нощи са по-опасни дори и от Мръсните дни (и нощи), защото тогава по земята бродят много и най-опасни болести.

Християнството, и най-вече православното, е приело Древнобългарските народни празници и ги е трансформирало, бих казала дори изопачило умишлено, за да наложи християнството по света. Нека да не забравяме, че в основата на всички световни религии стои духовността на Древните българи, първите човеци на земята. Тъй като тази духовност е закърмена във всички последващи наследници на Древните българи по цялата земя, да я отрекат е било невъзможно. Ето защо организаторите на институцията християнство са изопачили, преименовали, преразказали древните празници на Дедите ни. Затова и до днес Свети Мина, макар и представен в християнството като конкретен човек от Египет (но с българско име!) е считан за господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. От днес започват “Вълчите празници”, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
Името Мина идва от българския глагол "мина, отмина" т.е. празнувало се е, за да ни отминат есенно-зимните болести, дългите нощи, студения климат са допринасяли за това. При италианците Свети Мина и до днес се празнува като Свети Мартин, така, както у нас се нарича Мратиньок. Свети Мина (Мартин) закриля хората и животните от болести и се счита и за лечител, закрилник на лечителите.

Вълчи празници (Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др.) в българската народна митология се нарича период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона), който се почита в чест на вълците. Календарно този период най-често е съотнесен към есенно-зимните празници около Архангеловден. На някои места в България за покровител на вълците се смята свети Мина, защото Вълчите празници започват от 11 ноември – денят на светеца. Това е още един пример за мирното съжителство по нашите земи на Древнобългарските духовни ритуали на почитание към Майката природа и нововъзникналото и наложено по земите ни християнство. И все пак не можем да не разграничим Древнобългарската човеколюбива духовност, отличаваща се с грижа за човека, предпазването му от дивите зверове и свързаните с това ритуали; от християнството, основаващо се на почитанието на отделни личности, в повечето случаи свързани с идеята за жестока смърт, отмъстителност и кръвопролитие. (Нека не забравяме колко жестоко е умъртвен Свети Мина, или Исус според християнските притчи). Вместо това Древнобългарската духовност възхвалява човешкия живот в неразривната му връзка с майката природа и естествения ход на живота. Смъртта и убийството не са част от Древнобългарските духовни ритуали - а точно обратното, наричано е за здраве, дълуг живот и благоденствие.

Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея. Схващането за вълка като опасен за човека и живата стока предопределя обредността през периода когато траят Вълчите празници – извършват се редица обредни практики и се спазват редица забрани с цел да се предпазят хората и добитък от вълците. Вярва се, че през този период не трябва да се изработват никакви дрехи (особено мъжки), защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци.

Преди столетия Древните българи са почитали вълка като водач-главатар на воинска дружина, воин, който е нарушил обичаите и е станал предводител - цар на разбойници. Ето защо у него все пак е останало нещо слънчево — царско, макар и с обратен знак. Вълчето име носят хора, местности и селища.

Воли или Вълците е традиционното прозвище на Древнобългарските племена, които са се славели освен със своята бойна храброст, също и с Вълчите глави, които Древнобългарските жреци на Богинята Майка са надявали върху главите си при отслужване на своите Духовни ритуали-мистерии върху планиснките светилища по българските земи. Отзвук от славата на Жреците Волки са и днешните кукери и техните танци - впрочем виждаме ги по цялата земя и на всички континенти, не само в България.

Българският Уелс

image
Интересното е, че Уелс има старото си име Къмри, което е определено свързано с Древнобългарската Богиня Майка Мара - коренът КъМаРа означава Майчин, принадлежащ на майката Богиня. Къмри са се наричали част от Келтите, населили днешна Англия в древността. От друга страна името Уелс или Велс на старо английски идва от името Волки, с което всички Келтски племена са се зовяли. Воли или Вълците е традиционното прозвище на Древнобългарските племена, които са се славели освен със своята бойна храброст, също и с Вълчите глави, които Древнобългарските жреци на Богинята Майка са надявали върху главите си при отслужване на своите Духовни ритуали-мистерии върху планиснките светилища по българските земи. Отзвук от славата на Жреците Волки са и днешните кукери и техните танци - впрочем виждаме ги по цялата земя и на всички континенти, не само в България.
А трябва ли да ви напомням за всички онези коренни Древнобългарски думи, които днес са част от модерния английски език?! Например:
да ръшна, ръшкам - to rush
- ламбуросвам се (извършвам тежък физически труд) -
- седло - saddle
- блазе (облазявам) - blaze

и много др.

Всички лингвисти приемат, че и европейските, и азиатските езици са произлезли от един общ праезик, но никой не смее да изплюе горещото камъче, че този език е Древнобългарският език, който и до днес се говори в Северозападна и Югозападна България!

- https://aliya.blog.bg/history/2016/10/31/oshte-neshto-za-drevnobylgarskata-duhovnost-vylchi-praznici-.1486160 
www.aliya.blog.bg

- Алия Ошо 



Гласувай:
4
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 2154318
Постинги: 336
Коментари: 545
Гласове: 985
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031